Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2015 15:02 - БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                    8. 
                                                        ПРИСЪДА


  Мълвата има скростта на светлината,  а лошите новини се движеха още по-бързо. Те изпревариха балришари и стражи обикаляйки  градовете по четирите континента и потрисайки хората,  които започваха да се чудят оръжие ли да грабнат или да бягат и да се крият.  По-начало новите стражи нямаха тайни от никого и спокойно обсъждаха всичко пред лицата и покрай ушите на уязвимите,  които без страх се месеха в разговорите и понякога дори съвети даваха за неща,  които неразбират. Подобно на тях балришарите се преструваха,  че неусещат шпионите скрити около тях и говореха достатъчно ясно за да бъдат чути и разбрани веднага. И от уста на уста,  носени на крилете на вятъра новините обиколиха Теран,  и нямаше теранец,  който да не е разбрал какво става. Повечето хора приемаха слуха за огромни змейове,  които ще излязат изпод земята и ще ги нападнат с присмех и на шега,  други уплашени се запортваха в мазета и подземия запасени със най-добрите храна и пиене,  които можеха да се намерят,  а трети изкупуваха всички оръжия от ковачите и се готвеха за отбрана. Слуха,  че адхара са унищожени до един обаче  ги обединяваше: радост и щасливи усмивки цъфваха на лицата им, доволни,  че някой им е спестил много ядове. 
 Сред стражи и стии се носеше друга мълва. Слух,  който ако беше верен щеше да им се наложи да направят нещо,  което не желаеха.  Колкото и страшна да беше враждата с могусите,  стражите отново щяха да пощадят малките,  както преди чакрабалаера, да ги пратят в някое отражение на Ин и да забравят за тях. Нищо веднъж създадено нетрябваше да бъде унищожавано напълно. Това бе върховен закон с който всички бяха длъжни да се съобразяват.  Ако някой се осмелеше да го наруши  не се знаеше какво е наказанието,  понеже още никой не го бе престъпвал,  но едва ли щеше да е леко. 
 Този слух накара всички стражи и стии да се съберат около Шан-Тваздриш-Субум в Долината на Аурите за да разберат какво да правят,  ако се окаже истина. 
 Витеците и аешмадите строящи,  крепостта-град,  скрито ги наблюдаваха,  докато работеха и се надяваха могуса да е излъгал балришарите.  Адхара бяха коварни и потайни студенокръвни змии,  но именно могусите бяха причината да са такива.  Нямаха никакво право да се сърдят на бившите си роби,  нито пък да ги съдят. 
 Край стражите на цялото се материализираха Андурин и Мейдеви а лицата им бяха твърди и студени като гранит. Балите на земята бяха отишли в глъбините за да проверят с очите си изреченото от черния могус пред Янтар и Джураг.  
Надеждата в очите на стражите угасна,  като последна искрица на огън стъпката от ботуш на великан,  щом видяха лицата им. 
- О,  не! - възкликна с разочарование  кисалка  Намтар.
- Не ми казвайте,  че такъв удивителен вид е затрит. - промълви еаналката Рати. 
 Тардурите и тергаланите стиснаха зъби. За разлика от алките невиждаха нищо прекрасно,  удивително и великолепно във змии с крайници. Нито пък им беше жал. И без това рано или късно демоните-змии щяха да скочат срещу теранците и апофийците и отново да запалят изгасналия пламък на враждата. Да ти е мъчно за врагове като тях бе все едно да те ухапе кобра и ти умирайки да я зажалиш,  че е изхабила отровата си за да те убие. 
- Истина е! - изрече студено през зъби Андурин. 
- Адхара не съществуват! - обяви хладно Мейдеви. 
- Длъжни сме да докладваме. - каза сурово Тумдрак. 
- И да изпълним каквото трябва. - добави Турвати.  
 Балиш и Алина се спогледаха. Имаше неща много по-зловещи от смъртта.  
- Да действаме. - подкани всички Балиш. Каквото и да чуеха щяха да са длъжни да го изпълнят,  независимо колко лошо можеше да бъде. 

 Лик се опря  на лопатата,  която държеше и преглътна на сухо загледан в блесналата сфера,  чиято светлина обви наобиколилите я стражи на цялото. 
 Агнир и Данис го изгледаха и също спряха  да копаят. 
- Значи е истина. - въздъхна намръщен Данис. - Всеки вид е уникален и неповторим и колкото и противно да изглежда,  в нечии очи,  не заслужава да бъде изличаван. 
- Няма да ти обяснявам извести неща. - сви рамене Лик. - Ясно беше,  че ще се случи още когато Ирлик ги отведе в глъбините.  И все пак се чудя как успяха с една стрела да уцелят два заека? 
- Смяташ,  че имат нещо общо? - попита го изненадан Агнир. 
- Те са стражите на света. - отговори Лик. -  Колкото и да се правят на много изненадани,  като доскорошен страж,  аз знам на какво са способни и какви са силите им. А Балиш и Тумдрак,  Турвати и Алина като върховни стражи имат неограничена власт. 
- И само и единствено балришарите са им равни. - напомни му Данис. - Затова пак си помисли Лик кой стои зад случилото се. Кого го е грижа само и единствено за хората? Кой се намесва в случай,  че те са заплашени от абсолютно унищожение? Кой може само с поглед да изпепели и тялото и душата на всеки дръзнал да прави зло на хората?
 Лик и Агнир се спогледаха смутени. Отговорът беше само един. Стражите нямаха нищо общо,  но...
- Как? - запита себе си Лик. 
- Хващаш конеца,  дърпаш,  и чорапа сам се разплита. - отвърна Данис. 
- Това го знам,  но имам смътното чуство,  че не са направили нещо ново. - извърна глава и погледна към четирима витеци пренасящи греди до отсрещния край на долината - Онези четиримата са единствените,  които вместо да гледат и чакат да видят какво ще стане продължават да работят.- отбеляза навъсен- Или изведнъж са станали работни или...се опитват да скрият нещо. Такава интрига изисква не само ум,  но и опит, а второто на балришарите липсва,  защото са твърде млади. Не може младият тигър от първия път плячка да хване,  дълго гладен стои преди опита да го научи на правилния начин.  И при вълците младите на старите разчитат,  за да придобият знанието,  което им трябва. 
 Агнир се изсмя. 
- Къде тук е проблема приятели? - запита ги той. - Гони ви носталгия по работата,  която вършехме до скоро ли? Яд ви е,  че вие копаете дупка за асансьор,  а други вършат много по-мръсна работа от вас? Забравихте ли вече какви дела са тези на стражите? Понякога с глас да ревнеш ти иде,  но продължаваш със сълзи на очи,  защото знаеш,  че си длъжен колкото и да боли,  защото ако не го направиш ще боли още повече! Ето пример: Тултек,  Олент и Калте пожалиха магьосниците задоволявайки се с Нармер и какво се случи? Нагите ги няма! Ако онези тримата бяха приели предложението на Ндени от Хел нагите сега щяха да са живи. Заради пожалването на три  хиляди изпогинаха почти полвин милион! Всяко дело има и следствие,  има безброй вероятности и коя ще изберем зависи от нас. Турвати само предлага и когато изберем Алина грабва черпака ухилена и сипва,   а ние ядем това,  което сами сме си избрали. 

Светлината се стопи и сферата отново заприлича на обикновен бял диамант. Стражите на цялото се спогледаха смутени от чутото. Очакванията им бяха съвсем други. 
- Не разбирам. - смутолеви Енлил. - Какво пречи просто да идем и да ги помелим докато неостане и помен от тях. 
- И аз неразбирам,  затова не оспорвам. - рече му хладно Андурин. 
- Какво има за разбиране? - изсмя се Галдор. - Много яко наказание. - разсмя се весело. - Или ви е яд,  че никой няма да умре? Мелето отново остана само в бляновете на ...- огледа се подозрително и се изпровикна - Има ли някой желаещ кръв на потоци да рукне и вопли до небесата Всевишния чак да покъртят? Труп връз труп прегърнати да легнат в калта на земята и стомасите на лешояди гроб да им бъдат?!  Има ли някой желаещ на войната и смъртта лицето да види?! И ще може ли после сладко до зори да спи или плувнал в пот посред нощ ще се буди и видения страшни пред очите му ще се реят. 
 - Никой нищо няма да оспорва! - обяви Балиш. - Не сме на пазара!  Ще изпълним точно каквото ни се каза. Без кръв,  без смърт. Присъдата е ясна. Те постъпиха като животни,  а не като разумни същества,  заради това зверовете по сърца зверове ще станат и по душа. Без ум и разум ще бродят с едничката мисъл- храна. Силите им ще бъдат отнети,  че животни енергии не ползват,  на тях зъби и нокти им стигат. Силата,  която от тях ще излезе в теранците ще премине защото неможе да изчезне,  а неможе и свободно да се рее в простанството. От нас се иска да отидем и да изпълним присъдата. А после ще им отворим тунел към някое отражение на Ин,  както направихме с бентаон. 
- Но ако силите им преминат в хората това ще ги промени. - отбеляза Тумдрак. - Затова предлагам тези мощ да се влее в подземните народи,  а  за да не се наруши баланса теранците от повъхността да получат равна по мощност сила. 
- Тая сила на могусите ни е предоставено сами да решим какво да я правим. - каза Турвати. - А всички знаем кое е нашето най-голямо желание. 
 Стражите на цялото се зазяпаха стаписани във четиримата си водачи,  а после дружен вик огласи долината: 
- Урааа...!  


 Седнали край Виршигард балришарите стояха спокойно очаквайки присъдата над могусите.  Каквато и да беше тях ги устройваше,  стига да не заплашваха теранците повече. 
- Добра работа. - рече доволен Стенел и се усмихна. 
- Само неразбрах какво общо имаха нагите? - запита Джураг. 
 Нинурат сви рамене. 
- В подземието на двореца живееше Урнун доскоро. Какво общо могат да имат? Нали Балиш  каза,  че всеки помогнал срещу господарите на хаоса ще получи награда,  сега си представи как онази змия обещава награда на всеки помогнал срещу "бунтовниците". Затова помолих Зенда да провери в Междинния Свят за потенциална опасност и тя посочи тях. Обаче в Майя,  Басадония и Мадугард всеки знае къде се намира Ехиднон,  затова й предложих да намери някой в Атлан. Явно си е харесала жреците-магьосници,  знаейки че никой няма да съжали за тях. 
- Не се сърдиш,  нали? - запита Хериан Тултек. 
- Не съм им бавачка. - отговори той. 
- Важното е,  че си свършихме работата. - каза с лека усмивка Янтар-  Остават само господарите на хаоса,  но вече са без армия! Няма адхара,  няма могуси! Елиминирахме ги без да пролеем и капка човешка кръв. 
- Това няма начин да не ги е озлобило съвсем. - отбеляза Лейджа. - Мисля,  че страшното все още предстои.   Чернокнижниците са доказателство на какво са способни невежеството и завистта. Ами властолюбието,  себелюбието,  надменноста,  алчността и  нехайството? Седем порока обрисуващи много добре седемте колеги на Аритхин,  с които трябва да се преборим. 
- Къде ще ги намерим? - попита Тултек. - безгрешни хора няма,  така че може да е всеки от всички. 
- Не може да е всеки - не се съгласи Хериан. - Те са кукловоди и са свикнали да дърпат нечии конци. За да стигнем до тях просто трябва да бъдем наблюдателни. Марионетките ще ни отведат сами до играчите,  само трябва да сме търпеливи и внимателни. 
- Разбира се. - кимна Стенел. - Куклите няма как да са демоните,  които помагат на стражите,  но следите ще водят към тях. 
- Демони! - изсмя се  Янтар. - Посочи ми поне един от тях,  който преди това не е бил човек?! 
- Сатуам е моризил. 
- Превърнал се в демон с причина,  която ни е известна. Всяко нещо си има причина,  а благодарение на пророчествата на Урнун теранците имат само врагове и от горе на всичко са врагове и по между си. - Янтар се почеса по тила - Е,  вече не враждуват по между си,  благодарение на Балиш и Тумдрак,  но  точно  тези помирени хора трябва да следим за да открием марионетките. И още,  тези марионетки са също в сянка и имат кукли,  които си мислятр  че са играчи само защото имат пешки на шахматните си дъски. Тоест - изшептя барсилеца - има няколко нива кукли като на стъпаловидна пирамида с плосък връх,  на който стоят господарите на хаоса,  а над тях е Аритхин.
- Значи е решено. - каза замислен Нинурат. - Но за ситото ще са ни необходими стражите.
- Имаме цели четири години на разположение. - сви рамене Лейджа.  Главната им задача,  да предпазят хаората от изтребление,  бе приключила с помоща на стражите. Сега бе техен ред да помогнат.







Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   стражи,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 111286
Постинги: 165
Коментари: 102
Гласове: 301
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031