ПРОЛОГ: 


 Витеците погълнати от работата си необърнаха внимание на седемте появили се под дървото в средата на Долината. Делото им бе прекалено важно и трудно за да си отвличат вниманието с неща,  които и без това в момента не ги засягаха. 
  Освен един.
 Гуралд се преближи с бързи крачки и спря между Хериан и Янтар,  където седна. По погледите им разбра че досажда но ги пренебрегна. За него те все още бяха някакви сукалчета и може би вечно щяха да си останат такива. 
- Искам да ви попитам до колко теранците и подземните народи са наясно с могусите? И да ви напомня,  че не бива с лекота да се доверяваме на врагове. 
Седемте се спогледаха. Витека отново бе сметнал,  че знае всичко по-добре,  а те не са способни дори да мислят. 
- Гуралд, - изпуфтя с досада Хериан - Може и да незнаем колкото теб,  но поне от политика разбираме отлично. Това ни е работата.  Нека оставим адхара и апофийците да си мислят,  че им вярваме. В Деня на Слънцето ние разказахме истината на всички теранци. Когато светлината докосна всеки един от тях,  в същият миг,  той разбра какво е станало преди чакрабалаера. Каквито и писания да имат адхара,  те са от тяхната гледна точка,  а не от нашата. Може да са единствените запазени до днес но и ние сме тук и нас няма как да ни излъжат,  понеже бяхме там,  участвахме във войната и знаем много добре всичко.  
- Какво? - изгледа го очуден беловласият витек. За какво намекваше балришара? 
- Брей! - засмя се Стенел - Имало нещо,  което Гуралд незнае. - въздъхна и стана сериозен. - Преди чакрабалаера,  или малко повече,  от друга галактика нахлуха нашественици. Целта им беше да завладеят нашата! Една след друга падаха системите, и никой от четирите вида незнаеше как да се защити. До тогава навред цареше мир и ние незнаехме какво е война и убийство! Затова нарекохме осемте им водачи Господари на Хаоса.  За да ги спрем ние трябваше да станем като тях. Разрушители,  носители на смърт. Удържахме победа при нашата система,  но планетата ни бе взривена. Жалка победа - въздъхна Стенел и стисна зъби. 
- Но - продължи Джураг - тази победа даде надежда на всички,  че все пак имаме силата да ги прогоним откъдето са дошли. И  войната се обърна. Система след система ние  ги  освобождавахме. Така стигнахме чак до периферията. Но тук врагът бе пуснал здрави корени. Войната стана трудна понеже ние бяхме далече от Центъра и подкрепленията закъсняваха,  а техните идеха навреме. 
- Тази система - взе думата Янтар - е част от периферията. Тя е на границата. И преди чакрабалаера тук бе решителната битка с трима от господарите на хаоса,  сега известни като Урнун,  Мехен и Апофис. Ние ги победихме и сключихме примирие,  поискано от тях,  за да не ги унищожим. Останалите четирима бяха разгромени в други части на границата. Но явно времето на това примирие е свършило. За да се раздвижат значи са дошли нови подкрепления за тях. 
- И понеже ние седмината сме нещо като трън някъде за тоя дето ги е пратил цялата сила на нашествениците ще бъде средоточена тук. - добави Нинурат.  - Но сега,  за разлика от миналия път,  нашите подкрепления също са тук. Примирието ни даде възможност да се подготвим за една последна битка,  с която войната да приключи за винаги. Всички,  които паднаха в защита на галактиката отново са на линия,  имаме възможността и силата да се оправим и с осемте на веднъж и ще го направим. 
- Без милост! - обяви Тултек. 
 Гуралд ги изслуша внимателно и въздъхна. 
- А на могусите мястото къде е ? - запита тихо. Тази история за прадревна война на две галактики звучеше странно. Нямаше стражи,  богове,  добро и зло. 
 - Нашествениците според теб как са изглеждали? - усмихна се кисело Лейджа.-  Те имаха вид на влечуги! Но нямаха нищо общо със змиите и гущерите пълзящи в тревата. Това,  че приличат незначи че са.  За да успеем да си върнем периферията ние пратихме Агенти. Избрахме най-добрите си воини...- Лейджа се почеса по тила - А след примирието те станаха пазители на границата.  
- Значи дхрагкхаан са...- Гуралд погледна въпросително към синьото небе,  сякаш очакваше отговора да дойде от там. 
- Самите дракони,  а не само дхрагкхаан!-  заяви Тултек. - Това си бяха наши воини пратени тук като Агенти. Така,  че каквито и писания да имат адхара това си е тяхната гледна точка. С други думи:  умни-умни,  че чак тъпи! - изсмя се подигравателно. 
- Ами биджа? Бентаон? 
- Казахме ли да не вярваш на змии?!- погледна го с укор Хериан.- Питай стражите за тях,  а не нас. Ние не сме се проваляли в нищо. Кампир-Бисуум и Бентаон са си техни издънки,  а не наши. Нашата роля беше да оправим техните каши, които забъркват по време на традиционните си битки в края на всяка ера. 
Гуралд кимна и се изправи бавно на крака. Имаше още въпроси към седемте,  но реши да ги остави за друг път. Въпроса за биджа го бяха пропуснали, явно за тях беше безмислен. 
Витека се огледа и тръгна към Виршигард,  където бяха седнали няколко от колегите му и го наблюдаваха средоточено.  Според наученото от балришарите могусите и адхара бяха врагове,  които са оставени живи по милостта на ...Агентите. Или стражите на реда. 
- Научи ли нещо? - запита Еулмаш,  щом Гуралд седна на тревата край горещият извор. 
- Да...митове без украса. - отвърна тихо Гуралд и отново погледна към небето за момент. Все пак новината,  че Господарите на Хаоса не са всемогъщи свръхестесвени същества,  а просто врагове със свои си сили го накара да се поотпусне. Всъщност какво означаваше "свръхестествен" ? И от чия гледна точка? За враговете силите,  които претижаваха бяха нормални,  а не някакви супер сили, придобити някак си вторично. От гледна точка на някой аешмад той свръхестесвен ли беше? Караконджулите и зомбитата свръхестествени ли бяха? А може би русалките,  сатирите или циклопите? Свръхестесвено бе онова,  което неможеше да се обясни поради липса на знание. Когато обаче това странно нещо получеше смислено обяснение то ставаше нормално и ясно. 
- Господарите на Хаоса са едно нищо! - заяви замислен Гуралд. - Някакви си военачалници на вража армия и нищо повече! Не са никакви господари където и да било. Нарекли са ги така за да подчертаят страстта им към разрушавате и убийства. 
Еулмаш,  Алдимир и Нинлилтар се спогледаха.  
- Тогава пакалидите...- присви очи Алдимир - Това са...холограми така ли? За това ли никакви енергии и оръжия не им действат? 
- Мисловна холограмна проекция. - сви рамене Нинлилтар.- Проекция на това,  от което би се уплашил един оператор с енергиите на багад и еа. Те се настройват и се проектира най-големият страх на противника. Ето защо на балришарите и балите не им действа! 
- А могусите?- запита Еулмаш. 
- Те са останки от армиите на осемте. - отвърна Гуралд. - А адхара са останки от тогавашните жители на тази част от периферията на галактиката. - витека въздъхна и прошепна. - Но за да са оставени живи си има причина и тази причина не ми харесва. 
- Има си кой да мисли. - сви рамене Алдимир. Нямаше смисъл да се нагърбват с нещо,  което можеха да свършат други. Работата,  която имаха беше по-важна от всичко останало.