ГЛАВА  ДВАНАДЕСЕТА                                                                                                                             ПРОМЕНИ                                             
 
                                                    

Появата на Водача на Стражите и разкриването на истинските врагове накара теранците и подземните народи да преосмислят  намеренията си за война по между си. Някой ги насъсквваше едни срещу други? Тогава тергалан Ерик и тардура Ардвиг бяха прави питайки " Ами ако неискат?" ; " Ако това не е тяхното желание ?".  И последвалите събития доказаха правотата им. Събраните войски готови за дела си хванаха пътищата обратно към родните места още щом разбраха,  че Водача на стражите е пожелал армиите да бъдат разпуснати.  В отговор апофийците,  събрани под повърхността на Гелаун,  тръгнаха на юг към  тунелите под Банаук,  където имаше по-голяма нужда от тях. А мутантите от повърхността завардиха всички входове към Свърталището за да неизбяха някой от бентаон. 
В глъбините змиеподобните ушдхаураха, които теранците наричаха адхара,  си показаха двойните езици и пуснаха смъртоносната си отрова в действие. Могусите вече милиони години населяваха глъбините и смятаха,  че на повърхността живеят драконите,  и те са прогонили адхара долу. И обещаха да им помогнат срещу враговете. Разбира се адхара внимаваха да не споменат,  че балришарите са там. Ако могусите разберяха никога нямаше да посмеят да помислят за излизане на повърхността. 
Стражите тардури насочиха вниманието си най-вече към Мадугард,  където вече се появяваха първите признаци на предстоящата катастрофа. Евакуацията на мотуите започна веднага след съвещанието, но освен хората тардурите решиха да спасят и знанието събирано хилядолетия от тях.  
Тергаланите се захванаха да подготвят десетте си хиляди помощници, за да могат да се оправят с могусите,  когато адхара ги подмамеха на повърхността. Разказаха им всичко, което сами знаеха за змейовете и дори за предишната битка с тях и съобщението на Зенда от бъдещето,  какво ще се случи,  ако оцелеят заедно с тях.  
 Царете на теранците и подземните народи си намериха по-интересни занимания от воюването. Имаше толкова неща,  които изкаха да направят,  преди да е дошла ноща на дивите стихии. А самите хора,  независимо  от местообитанието си, се приготвиха за битката с Па-Кала без оръжия. В деня на слънцето балришарите  им бяха казали как да помогнат и дори им бяха вдъхнали силата да го направят. Оръжието е безсилно срещу нещо което несъществува. Единственият начин беше с мисъл. Мисълта и думата бяха най-могъщото оръжие.
Демоните с привичното им сеирджийство се заловиха да помагат на севиш-очаните в издирването на пакалиди и препорочни,  които поради слабост можеха да се обърнат към хаоса. Те имаха способността да надушват страхливи души,  а такива ставаха лесно марионетки.  Пороците бяха породени от страховете, и сами пораждаха демони.  
Витеците и аешмадите заедно със старите стражи и стии най-накрая откриха начин да опазят екосистемата в долината и строежа на града-крепост започна,  а балите се пресъединиха към тях за да им помагат. Според Турвати и Алина градът трябваше да побира огромна цифра народ,  като всеки един трябваше да остане доволен и да се чуства като у дома си. А за тези,  които нямаше да намерят мястов крепостта двете заедно бяха намерили решение,  което разсмя Балиш и Тумдрак,  но какво беше то четиримата решиха да пазят в тайна до последният възможен момент. Щеше да е техният подарък за теранците и подземните жители,  от който недоволни нямаше да има.   


Гуралд се облегна на лопата и избърса челото си с ръкав. Очите му се насочиха към огромното дърво в средата на долината където бяха седнали балришарите.  
- За какво ли говорят. - зачуди се витека. 
- Питай ги. - сви рамене стоящият до него Еулмаш - Аз вече неискам да имам нищо общо със специални мисии.! - заяви категорично и продължи да копае.  
- Защо? - разсмя се Гуралд. - Нали искаше да подражаваш на по-добрите в работата. 
- То пък една работа. 
- Разбира се,  че така ще кажеш. - изгледа го подигравателно Гуралд,  но усмивката му се стопи като забеляза,  че балришарите се изправиха и тръгнаха към тях а очите им гледаха него. - Опаа...!  
- Много рано се засмя приятелю. - изхили се Еулмаш. Спря дя копае и въздъхна. 
Седмината спряха срещу витеците и впиха възмутени очи в Гуралд. 
- Да имаш нещо да ни кажеш? - запита го Хериан сурово. 
- Върша си работата. - сви рамене витека. - Ако невярваш питай Гурум. 
- И защо винаги някой друг трябва да отговаря и да бъде виновен? - обади се навъсен Янтар. 
Гуралд ги изгледа изпод вежди. 
- Какъв ви е проблема? - изръмжа възмутен. 
- Проблема се нарича "допитване" - отвърна Стенел. 
- Допитване?! Откога ездача пита коня дали иска излишен товар на гърба си? 
Седемте се спогледаха. Нямаше смисъл да спорят и да се опитват да изкарат от устата му извинение.  Кашите забъркани от старите витеци бяха прекалено големи и трудно щяха да бъдат оправени,  а ако искаха ново начало и съвсем на чисто трябваше да ги оправят за да могат да започнат наистина на  ново, без мрачни сенки от миналото.  


youtu.be/tpehI7qHRZE

youtu.be/8RsYOKPeylk



 

клипчета. sleeping sun и moment of peace