ГЛАВА  ДЕСЕТА 
                                                  ДЕНЯТ  НА  СЛЪНЦЕТО 

С напредването на времето в Офир се насъбираха все повече хора от цял Теран. Хановете и хотелите бяха претъпкани и все по-трудно ставаше човек да си намери място някъде. В сградата на оракула лукса "единична стая" вече бе само мечта за предпочитащите уединение гости. Като цар на Алхон Жаран бе имал грижата за това града да изглежда подобаващо за най-големият празник на всички теранци,  този на Тваздар слънцето-творец. Не зависимо кой как го наричаше и какви епитети предпочиташе слънцето бе едно за всички. Затова и неговият празник на двадесет и първият ден на Лисица бе общ за теранците. 
На плоският покрив на сградата на оракула бе издигната стъпаловидна пирамида на седем нива, за да могат всички да виждат добре подготвеното от стражите идване на водача им. Искаха да е нещо,  което ще се запомни за винаги и дори в легендите да се разказва за този ден.  
Утрото обещаваше наистина слънчев горещ ден в Офир, но не това бе грижата на Балиш който току що се бе измил и гледаше кисело белите дрехи проснати от някого на леглото му. Състайниците му Чан, Гирсив,  Врищух и Джаран  играеха карти на ниската масичка и се правеха на вглъбени в играта. 
 - Ехоо - подвикна им Балиш и те го погледнаха с непроницаеми лица- Нещо става...- рече баланеца и очите му светнаха в бяло. 
Четиримата се изправиха на крака. 
- Отпусни се - каза Гирсив 
- Остави енергията сама да се стабилизира. - добави Джаран. - Еа е малко груба... 
- Багад е . - поправи го Чан. 
- Или и двете. - измърмори Врищух загледан в новият витек облян в бяла светлина който си чудеше какво става. 
Балиш усети да го обгръща и да го завладява огромна сила,  а в същото време не по-малко могъща енергия бликна от него и обля в бяла светлина цялата стая. Двете сили се завихриха и оплетоха ставайки едно цяло. Застинаха за миг и се просмукаха в него. 
- Витек на ан-ин-ки?- възкликна Гирсив изненадан. 
- Случва се - сви рамене Врищух и добави замислен - предполагам. 
- Няма да облека подобни дрехи. - прекъсна размишленията им  Балиш. 
- Само днес. - рече умолително Чан. 
- Късно е да търсим други,  а да се шият още повече. - каза сухо Гирсив. - Неможеш да се появиш пред всички с пътническо облекло или нещо обикновенно. Ще бъде неуважително спрямо тях. Искаш да ги обидиш ли? 
- Не. - отвърна Балиш и изпуфтя примирено. В края на краищата ставаше дума само за един ден. 
 Четиримата му се усмихнаха доволни. Официалното царско облекло тежеше и беше неудобно,  но имаше случаи, в които бе задължително.  
Точно се облече под зорките погледи на другите четирима и в стаята връхлетя Галдор. Поздрави всички и ухилен изгледа Балиш. 
- Готов ли си да яхнеш лебед? - попита весело. 
- Лебед ли? 
- Специално уловен гигантски лебед от езерото Логрин. 
- Прекалявате. - навъси се Балиш. 
- Аз и другите също ще яздим. - сви рамене Галдор. - Идеята беше на Асвейра и ни се видя интересно. Какво толкова? 
- Лебед?!  


 Слънцето се вдигна над езерото и обля с топли лъчи града, чийто улици и площади бяха препълнени с хора от близо и далече. Музика чийто звук бе усилен с Въздух и Вятър зазвуча из Офир поставяйки началото на официалното посрещане на Водача на стражите. 
 На покрива на сградата на оракула се материализараха всички стражи  и заеха места на стъпаловидната пирамида. Светлина бликна от тях и те се превърнаха в стълбове от енергия. Тогава по небето от четири посоки се зададоха Галдор яхнал гигантски орел, Енлил на гърба на огромен лъв, Андурин възседнал бик и Уракон на гърба на тритон. Великанските животни накараха хората да забравят за светещите на покрива стражи. 
  Четиримата бали кацнаха в краищата на покрива с лица към хората и слязоха от животните,  които кротко се изтеглиха назад от ръбовете и застанаха мирно,  като послушни кучета-пазачи. Балите не им обърнаха внимание а облени в ярка светлина промениха вида си и четири великана-стихии се извисиха над всички. Същество,  синьо като небето с очи-мълнии и коса-облаци,  стоеше на мястото на Галдор, а дъха му беше вятър носещ дъжд. Там където бе стоял преди миг Енлил сега се извисяваше огнен великан с очи-живи въглени излъчващ топлина носеща живот,  но и смърт. На мястото на Андурин седеше  огромно същество  кафяво като плодородна пръст,  с очи сиви като камъни и коса-свежа трева,  току що полята от вживителен дъждец. На мястото на Уракон се бе появил сив великан като от вода  с буйна коса-пенливи вълни и очи като морският пясък. Четиримата се взираха в множеството,  което веднага разпозна своите бали,  пазителите на посоките : Антан и Лаолатин,  Субитан и Хуполсин или Геб,  както бе известен в Атлан. И започнаха да скандират имената,   но бяха прекъснати именно от господарите на стихите. 
- Аз съм Галдор- изви вятърът над града. - Пазител на севера и отговорник за въздуха. - ново начало с нови лица и  с нови имена,  така както ги знаеха до този момент. 
- Аз съм Енлил,  пазител на юга и отговорник за огъня.- представи се огненото същество и топлина лъхна в лицата теранците. 
- Аз съм Андурин,  пазител на истока и отговорник за земята. - представи се третият и всичко що беше от дърво се покри с листа пред очите на тълпите. 
- Аз съм Уракон,  пазител на запада и отговорник за водата- извика четвъртият великан и от небето прокапа дъжд,  след което над езерото Атбара се появи ярка дъга. 
След това четиримата великани заблестяха ослепително и се превърнаха в стълбове от чиста енергия в цветовете на стихиите,  които бяха самите те: синьо и червено,  жълто и зелено. Тогава до всеки от стражите се появи стията му обвита в тъмнина и всички се хванаха за ръце и се завъртяха изрисувайки с телата си Ан-Ин. Знака от живи тела се завъртя и пирамидата се превърна в спиралата на вечността.  На всяка от четирите страни на покрива се появи по още един стълб,  но включващ цветовете на балите,  между които стоеше. Новите стълбове бяха Асвейра и Талия,  Мейдеви и Ифимона. Силите на цялата природа се бяха събрали на покрива около пирамидата-спирала. 
Музиката носеща се из града се смени с нова. Досега представяше природни картини възхваляващи красотите на света и моща на стихиите. Тази нова музика накара хората да се сетят за самото слънце,  за звездите,  и за галактиката и да си представят цялата вселена,  със всичко в нея,  като едно неразривно цяло. А от висините на небето се заспускаха четири птици с  размери на коне. Лебед и гарван,  гъска и сврака,  които на гърбовете си носеха четирма младежи. Кацнаха при другите животни на покрива и ездачите слязоха благодарейки им за търпението и разбирането. След това се отправиха къв върха на пирамидата двама зад двама. Изправиха се на върха и огледаха всичко под себе си с усмивка. А те бяха Балиш и Турвати в бяло и Тумдрак и Алина в черно,  застанали шахматно. От четирмата единствено Тумдрак приемаше подобна церемония за нещо нормално,  останалите предпочитаха да беше по-скромно или поне да бяха сред гледащите. От върха не беше толкова интересно,  особенно когато си участник. 
 От очите на четиримата бликна светлина, Алина и Тумдрак поставиха ръце на раменете на Балиш и Турвати, светлината ги обви превръщайки се в една-единствена колона която се завъртя и бяло преливаше в черно и обратно. Колоната се издигна във въздуха едновременно с неспирно въртящите се стражи. Осемте стълба ги последваха и се завъртаха по часовниковата стрелка очертавайки пътя на слънцето. Накрая дойде реда и на дванадесетте животни, които образуваха кръг следващ  пътя на слънцето. 
Вдигнали глави към небето сбраните по улиците и площадите на Офир хора гледаха невероятният спектакъл измислен от стражите и стиите им и се чудеха какво да мислят. А това последното,  фигурите от тела,  изобразяваха знака на цялото,  който съдържаше в себе си всички останали. 
  Тогава на покрива се появиха седем същества от бяла светлина с очи като самото слънце. От тях извираше такава мощна енергия,  че накара всички да сведат очир но нежната топлина която докосна душите им ги накара да вдигнат отново глави към тях. Очите-слънца ги гледаха с всепоглъщаща обич,  пред чиято сила и камък би се превърнал в меко масло. Положителната енергия прониза всеки един и достигна до духа в тялото разтърсвайки го и събуждайки го като от дълбок сън. Накара очите им да блеснат и лицата им да светнат. И през различните на глед очи погледнаха духове еднакви заели тела различни. Уж различни,  но по дух братя,  само частици от нещо по-голямо, нещо което ги правеше едно цяло,  като стражите в небето над главите им. А светлината бликаща от седемте плъзна през града обливайки всичко и пронизвайки всеки.  Но не спря до крепостните стени. В мига,  в който стигна до там всяко същество на Теран вдигна глава и застина сякаш докоснато от невидима ръка, която вложи в него сила огромна и духа му пробуди да погледне през очите. В този кратък миг всичко живо на Теран се почуства като част от едно огромно цяло. 
 И сред светлината зазвуча нова мелодия и се чу песен на милиарди пеещи в един глас. Всяко същество,  от висините до глъбините,  нададе вик и общият вик се превърна в песен на милиарди като един.  

Суперспектакълът,  измислен от стражите,  приключи със залеза,  но празника продължи с песни,  танци,  пиене и ядене и въобще всичко,  което можеше да се свърже с думата "празник". Не трябваше да има недоволни. Или с други думи Офир от театър се превърна в кръчма. Поне за ден забравили за проблеми и работа всички се бяха отпуснали и се наслаждаваха на веселбата вихреща се из огромния град. 
- Гоподарката на Теран ще танцува ли със един беден воин? 
Алина която дояждаше сладоледа си се извърна и погледна ухиления до ушите Тербел. Остави купичката на подноса носещ се сам във въздуха и му кимна. 
- Разбира се. Не  всяка нощ ми се отдава случай да танцувам насред парк.- отговори с усмивка и сложи длан в неговата. 
Ерик се изсмя загледан след тях и насочи поглед към вече танцуващите си познати.
- Като гледам празника ще продължи. - отбеляза спирайки до него Брук и му подаде една от двете чаши,  които държеше. 
Ерик отпи и намръщен изплю глътката 
- Бира? Брук... 
Златокосата му колежка се разсмя. 
- Пий-пий. 
- Моля ти се. Няма да се пропивам още на седемнайсет.- надникна в нейната чаша и изсумтя. - Твоето е сок. 
- Шегувам се. - успокои го тя и отмина оставяйки го да се чуди какво да прави с бирата.  
Не далече от него, на една от пейките,  Тумдрак описваше на Балиш какво е да си цар и колко голяма набутвация било да си и витек същевременно, без да обръщат внимание на бездарната поема рицитирана от Олент  на Темот,  зад гърбовете им. 
Минаващите покрай двамата Хериан и Ариана стиснаха зъби да не се разсмеят за разлика от Стенел и Шейла. 
- Ще го пиеш ли това? - попита тих леден глас в ляво и Ерик се обърна към мъжа в черни дрехи. 
- Не,  заповядай. - връчи чашата на Сатуам без да се очудва,  че и той е тук
От покрива четиримата бали наблюдаваха,  хапвайки,  всичко ставащо в парка и из целият град.  
- Хубаво беше- рече Енлил. - Едва ли скоро ще забравят днешният празник на лятното слънцестоене. 
- Можем ли да задържим животните? - запита Галдор Андурин. 
- Не. - отвърна той. - Помолихме ги да ни позволят да ги яхнем само за днес. Утре се връщат по родните си места. Не можем да ги мъчим. 
- Утре какво ще правим? - запита Уракон. - Водачът ни е вече тук , армиите на Твореца и Птицата са готови. Врагът е ясен. 
- Важно е да удържим до ноща на дивите стихии. - отговори Енлил.- Тогава самите стихии ще се погрижат за враговете тук на Теран. 
- Говориш за защитаване? - погледна го изненадан Галдор. 
- Ами като няма кого да нападаме,  какво ни остава освен да обърнем изцяло вниманието си към врага,  който ни напада в гръб.- сви рамене Енлил.- За негова беда разбира се. 
- Да - въздъхна Андурин . - Някой промени пророчествата сливайки ги с балришарските. Но кой,  освен балришарите,  би знаел за неща писани преди чакрабелаера и оставени във Витала? 
- Ей ги ейиии там долу - посочи с нос към парка Галдор и се разсмя а останалите го последваха. Четирима съвсем млади витеци бяха преметнали една прадревна змия,  която се водеше пророк.