Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2014 21:28 - ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                  ГЛАВА   СЕДМА
                                                    ВЪПРОСИ 

 
Еранг изгледа изподвежди влизащата в килията й тълпа хора,  сред които и двама артанци,  които още със стъпването си на тамрабарска земя трябваше да са мъртви. 
Всички я пренебрегнаха скупчвайки се около овързаната девойка. Хериан и Лумаш я развързаха,  а Шейла и Кирейна започнаха да я свестяват.  
- Какво става тук?!- попита вещицата Витар. 
- Мараш беше пакалид в плът. - отвърна ритриша разсеяно.
Сурумир премести принцесата на леглото внимателно и се оттегли на страни. Кирейна и Шейла насочиха към нея лъчи Огън и Вода за да я събудят и обезвредят отровите в тялото й.
- Ще се оправи нали? - попита ги Хериан притеснен. Тя беше негова отговорност. Ако небеше измислил онази глупава шега с конкурса всичко щеше да мине без подобни инциденти.
 - Ако се дръпнеш и спреш да пречиш - да! - изсъска Кирейна.   
Той се огледа и си намери място до Стенел на пейката край масата. 
- Сега можете ли да ни обясните защо на Мараш му е претрябвала принцесата на  Барсубаш? - запита Сурумир хладно. 
Витар посочи с нос Алдимир и Еулмаш,  които стояха до вратата с непроницаеми лица. 
- Няма нищо сложно! - сви рамене Еулмаш. - Както знаете сарийският оракул трябва да е мъж,  а не жена.  Затова по съвет на Мехен  разменихме принцесата със един от принцовете на Кулаб. Как обаче това е балришара нямаме идея! Разбира се  Нинливир и Дарла знаеха всичко,  няма как да излъжеш багатор и риташура закриляни от стражи на реда. Виж за Ургар и Ирдил...нямаше как да им кажем подобно нещо.  - обясни на кратко.  
- А принцесата? - попита го навъсен Витар. - Какво стана с нея?! 
Еулмаш огледа присъстващите един по един и усети ледена пот да избива по челото му. Гледаха го осъдително възмутени от действията му. 
- Принцесата не беше важна. - рече тихо Алдимир. и изсумтя. -  Но не сме я изхвърлили на пътя. Просто я оставихме пред първият праг,  който ни се стори подходящ,  а хората които я откриха на сто процента са били много по-добри родители,  така че няма да се извинявам за нищо! - очите му се впиха в тези на Шейла. 
- Ккакво...?- витека я гледаше много странно. Сякаш с очи й казваше че  е мислел само доброто й. 
- Ти си тази принцеса. - рече тихо Алдимир и въздъхна така сякаш отхвърляше чувал с камъни от гърба си.  
Шейла направи крачка назад . Никога не й бе минавало през ум,  че родителите й не са й такива. Нямаше лоши спомени от  тях.  
Останалите местеха очи от нея на витеците до вратата и обратно.  
- Знаех си,  че нещо не е наред. - ухили се Витар нарушавайки тежката тишина. - Но...- ритриша се навъси замислен. - Защо чичо ми или пакалида отвлече чужда принцеса твърдейки че е тя?!  
- Не е чужда! - заяви Еранг и погледна Еулмаш. - И ние вещиците си имаме начини да подслушваме. 
- Затова си затворена тук! - отговори сурово витека. - За да не говориш. Но кажем ли всичко...- той погледна двамата балришари - Може ли? - попита и прехапа устни.  
- Давай. - даде съгласие Хериан. Така и така бяха започнали,  поне да се изяснеха до край.  
-  От тук присъстващите само Еранг знае какво представляваше Ирдил. Не беше аешмадка,  но натам отиваха нещата. А ние си имахме задачи от стражите и бяхме длъжни да си ги изпълняваме с цената на всичко. Някои бяха лесни : иди донеси; иди убий! Други от гледна точка на уязвимите  биха били ужасни. Не веднъж сме изглеждали в очите им като суперинтриганти ,  но никой никога не ни е питал защо го правим и какво би станало,  ако не го направим. - Еулмаш огледа всички с въздишка и продължи. - На въпроса. Един ден при мен и Алдимир дойдоха Савах и Инана. От нас се искаше да опазим едно бебе като го скрием така, че никой никога дори да не предположи за възможното място. И ние го скрихме в Барсубаш. Естествено Ирдил много бързо надуши каква е работата,  с помоща на ей тая кикимора- посочи с нос вещицата. - Двете нямаха представа, че така наречената любовница на Ургар не е уязвима,  а една от чандите - Инана. И Ирдил загина  опитвайки се да убие страж на реда. А Ургар и Мараш затвориха Еранг тук. 
- Това шега ли е?!?! 
Чу се откъм леглото и всички седнали скочиха на крака. Ариана гледаше Еулмаш като последният шарлатанин. Още малко щеше да скочи и да го набие заради приказките. 
- Добре ли си ? - попита я напрегнато Хериан. 
- Искаш ли вода? - запита я Кирейна и побърза да налее в първата попаднала й чаша. 
- Не се напрягай. - препоръча й Сурумир. 
- Боли ли те някъде? - загрижен попита и Лумаш. 
Алдимир поклати глава като забеляза яростните пламъци в очите й. Забравили за тях двамата се надпреварваха да я засипват с въпроси и съчуствия. 
- Я млъквайте! - сряза всички Ариана и се изправи. Те се отдръпнаха на страни. Беше се събудила още когато Сурумир я местеше на леглото, но реши да изчака и разбере какво става. Когато Селена и Белет я бяха посетили не й казаха всичко,  имало други длъжни да го направят. После разбра че това са витеци и реши да не се занимава. Подозираше,  че ще е голяма каша,  но чак толкова не си беше представяла. Спря пред двамата витеци до вратата и ги погледна право в очите. 
- Шегувате ли се? 
- Съвсем не. - отрече Алдимир. - Ти си наистина принцеса на Тамрабар и цял Тамерзан. 
- Но няма смисъл да се притесняваш - обади се Витар - Нашите закони не допускат жени на трона. Дори сте намазали двете със Шейла,  в случая. Ако бяхте останали до пълнолетие щяхте да сте затворени в харема,  а после омъжени за някого когото никога не сте виждали! За ваша беда съпрузите ви внезапно щяха да умрат и цялото им имане щеше да влезе в хазната,  а вие като верни съпруги щяхте да ги последвате в отвъдното! Шейла добре знае таморанските закони, но не и ти затова ти обяснявам какви чудеса щяха да те слетят! 
- Тамере-сани! - възкликнаха в един глас Сурумир и Хериан потресени от чутото. Незнаеха почти нищо за обичаите на таморанците и си бяха мислили,  че са подобни на киерските,  но физиономията на Лумаш говореше за обратното. 
- Варвари! - възкликна той възмутен. - Май ще трябва да ви очовеча преди да ви приема за поданници.  
Витар и Еранг забиха студени погледи в киера. 
- А кой си ти? - попита го ледено ритриша. 
 - Ливир-Мартиш ит-Таркашналид  Кадашлавринеру  Валширтам на Киериш. Или Лумаш. - представи се той със спокоен глас,  наслаждавайки се на  объркването,  което се изписа на лицето на Витар.  Таморанеца нямаше как да незнае фамилията Кадашлавринеру, които водеха произхода си от Кадашлаврин сина на Чарибун Тиваришанеру. Тоест пред него стоеше истинският му господар. 
- Аз като ти казах,  че ширтана ти е самозванец ти се разсърди. - подхвърли Сурумир към Шейла и тя го настъпа по крака с яд.  

В Долината на Стражите кипеше работа. Строителни материали бяха струпани по по-големите поляни ,  а  чертежи  закрепени за дъски показваха до къде са стигнали витеците с планирането. Инъче все още бяха на стадий умуване как да опазят долината такава каквато е. 
Ерик и Елемаг  се появиха край горещия извор и погледнаха доволни витеците към които се  запътиха. Предупреждението за наказание можеше и да не е истинско,  но трябваше да се уверят с ушите си. 
Намериха Лик,  Агнир и Данис да си почиват под сянката на висок орех . Не изглеждаха много уморени,  но си дремваха на сянка. 
- Добър ден. - поздрави ги Ерик и двамата с Елемаг седнаха при тях. 
Витеците ги погледнаха усмихнати весело. 
- Как така се сетихте за нас? - запита ги Агнир. Предполагаше се,  че търчат по задачи и громят врагове потънали в кръв до ушите. 
- Вярно ли е,  че след като Тай изчезнал сте се разбунтували ? - запита Елемаг без да си губи времето с празни приказки. 
Тримата бивши стражи се спогледаха. Това бе много стара история,  която предпочитаха да не си спомнят. 
- Не сме се бунтували. - каза мрачно Лик. - Отказахме да изтребваме йорегите и Ердук ги пренесе в Хатанала,   но Урнун не остана доволна от действието му. Обяви,  че сме я измамили. 
- Нямаше смисъл да правим същото като с моризилите. - сви рамене Данис. 
- Моризилите крадяха душите на хората и ги изпиваха,  хранеха се с тях.- рече Агнир - Докато йорегите бяха  нещо като адхара,  но живееха на повърхността и отглеждаха еднорози. И черни и бели. Е,  имаха толкова зъл поглед,  че чак урочасваха но ...да изтребиш цял вид само защото гледал лошо ни се стори глупаво. 
- И какво стана после? - запита напрегнато Ерик. 
- Хм- изгледа го подозрително Лик. - Някакъв незнаен демон стовари на Теран кампир-бисуум! Преддечите на бентаон. Бентаон са просто триметрови маймуняци,  докато кампир-бисуум бяха гиганти,  които бълваха  черна енергия. От където минеха оставяха пустиня след себе си. Бентаон преследваха само теранци и незакачаха други същества,  но кампирите требеха всичко живо изпречило се пред погледите им. Дори растенията биваха унищожавани от тях. - каза сухо и потръпна при спомена за древната битка. - Какво сте намислили? - погледна Ерик право в очите. - Внимавайте много с правилата. 
- Иде нова чакрабалаера и решихме да ги променим. - отвърна Ерик. - Не ни харесват. Лила уби Ластир,  а Тайхит- Ритвин. Защо? За да се предизвика омраза между стражи на цялото?!  Изкуствено?! До деня на дуела стражи и стии нямат право да говорят по между си. Защо? Да не вземем да се сприятелим случайно и да разкрием  истини, които нетрябва да знаем? До деня на дуела стражите трябва да са мили и добри като тансати,  а стиите да правят пакости и да дразнят теранците. Защо? Ами,  ако не искат?!  Теранците трябва да изтребят апофийците според пророчествата,  защото инъче апофийците щели да излязат и да завладеят повърхността. Незнам как ги е мислила тия пророчества Урнун,  но апофийците от 48 хиляди години са под земята. Как ще оцелеят тук горе? Ако можеха нямаше Упуфуп да създава разни чудовища да се бият с нас. 
- Не искаме да имаме повече нищо общо със самозабравилата се наместница на Птицата и Твореца. - добави Елемаг. - Сатуам ни каза че може да ни накаже заради това и дойдохме да проверим дали е истина. 
- Сатуам ли? И не се сбихте? - изгледа ги озадачен Агнир. 
- Защо? Да направим кефа на Урнун? - изсмя се невесело Ерик.  
- Въпросът е как ще ни накаже. - каза Елемаг замислен. 
Витеците се спогледаха пребледнели. Тергаланите сериозно бяха решили да й се противопоставят. Откакто Тай бе изчезнал Урнун бе станала съветник на стражи и стии посредством Мехен и никой дори непомисляше да  наруши някое правило. Направили го бяха само веднъж и пострадаха много лошо. 
- Това,  което сте замислили е много опасно. - рече тихо Данис. - Нямате идея какво може да ви се стовари на главите. Битката с Па-Кала ще ви се стори весел танц пред онова което може да последва. Поне изчакайте да мине  боя с Аритхин . 
- Това не може да стане! - заяви Ерик и се навъси. - Ако изчакаме по- добре да се предадем на Аритхин и да изчезнем.   Имахме среща във Витала със бъдещата Зенда. Онова,  което чухме не ни харесва и ще го променим. А после ще видим кой кого ще накаже! Остава мъничко и нашият Водач ще застане на чело на стражите. Коя е тая змия,  че да смее да му се противопоставя? 
- Коя ли. - измърмори Лик като гледаше тергаланите със съчуствие.  Бяха наистина  смели щом се опълчваха срещу тази,  която диктуваше пророчествата и даваше напътствията.





Тагове:   магия,   война,   мир,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295729
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031