Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2014 18:48 - СЕНКИ В МРАКА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.05.2015 19:20


                                                       ГЛАВА   ДЕСЕТА
                                                         ВРАГОВЕ В МЪГЛАТА


Островчето бе каменисто и много малко. Намираше се във Великият Океан,  южно от Мадугард,  на картите бе известен като Пайк. Далече от всякакви морски пътища,  не приятен дори за албатроси и тюлени. Един стръмен камък насред безкрайна вода. 
Острият солен вятър развяваше плаща на мъжа взрян към хоризонта. Лицето му бе каменно,  а очите стъклени. На пръв поглед само стоеше и гледаше без да вижда. Но всеки оператор би го елиинирал на мига,  ако го видеше какво прави. 
Лъчи черна енергия излизаха от тялото му,  като отровни змии от подземно леговище,    устремяваха се във всички посоки, разклоняваха се подобно на сгърчени изродени корени и като стрели  се опитваха да пронижат всяко живо същество на планетата. Енергия обратна на Багад  и Еа. Черна сила опитваща се да достигне до всяка душа на Теран и да я промени. Само истински силен дух можеше да пребори черната енергия,  с която мъжът на скалата атакуваше всички хора по света едновременно. Всеки от тези лъчи носеше име и съответната на името сила.  А той беше Дра-Самен,  древен демон освободен от Забвение. За благодарност правеше онова,  което може най-добре. Стражите много бързо щяха да се отвърнат от подопечните си,  когато стрелите поквара ги обсипеха. Щяха да видят най-лошото във уязвимите и щяха да се обидят, както бяха сторили преди да го затворят. Изтребиха почти всички хора по света и чак тогава разбраха,  че не са виновни,  а просто заразени и отровени от него. А сегашните стражи дори не бяха чували за него,  понеже изтреблението бе станало по време на другата смяна. С него Шитала,  Сатуам и Упуфуп бяха  освободили от Вечно Забвение още единадесет затворници,  осъдени  там до края на всички краища,  или за вечно.  За благодарност дванадесетте се бяха съгласили да им помогнат да завладеят планетата. И да си отмъстят на стражите на реда за предишното си поражение. 

Оркна изгледа влезлия в къщата й стаписана. Това вече беше прекалено. 
- Добър ден. - кимна й с усмивка Хериан и метна раницата си върху рафта за обувки събаряйки няколко на земята. - Викам да спестя някой артан и се сетих за тук. 
- При Радаманд няма ли място?- запита с ръце на кръста. 
- Тук е по-спокойно. - отвърна той и потръпна от внезапен студ. Сякаш вятър от гроб го лъхна в лицето. - Оркна?! 
-Неставай глупав!- изръмжа тя и се огледа навъсена. Дали враговете не бяха разбрали къде е склада за талисмани? 
Край голямото огледало до рафта се появи черна мъгла и двамата отстъпиха назад със светнали в жълто и в бяло очи. 
Мъглата се заформи и пред тях се появи мрачен тъмнокож мъж с черни като дупки очи. Носеше сива роба с качулка. Огледа ги студено и се изсмя. 
- Нося послание. - рече с мъртвешки глас. - Но като гледам следата ме е подвела. 
- Направо. - кимна Оркна. краката й се тресяха от необясним ужас. 
- Много лошо за теб!- каза му Хериан и направи крачка към него. -  Но  така и така си тук,  защо не ми кажеш на мен това послание? Не мислиш ли,  че не е прилично да се натрисаш на непознати и после да твърдиш,  че си сбъркал?! - Втренчи се в черните очи,  пренебрегвайки студа и омразата лъхащи от тях. Дълбоко в себе си сътвори кълбо от опияняващо чуство на щастие и пълен покой. А след това удари мисловно непознатия и той се  олюля като опоен или умиращ за малко сън. - Кажи ми . - рече спокойно балришара. - На мен можеш да кажеш. 
Оркна гледаше ту него,  ту непознатия с нескрит ужас.  
- Името ми е  Гхуувнах,  до скоро известен като Етре от Кефал атлански. - представи се непознатият. - Аз съм служител и военачалник на Великата Господарка и съм тук да донеса послание от нея до Водача на теранците. 
- Водача?!- възкликна Хериан - Какво е това чудно послание,  което добър вестоносец като теб би му отнесъл?  
-Смърт- прошепна пакалида в плът. 
- Интересно послание...направо блести с оригиналност. - Хериан направи още една крачка към него. - Коя е великата ти въздухар...господарка?- запита кротко. 
- Аритхин. - отвърна пакалида. Неможеше нито да откъсне поглед от дълбоките сини очи,  които сякаш му бъркаха в мозъка,  нито да спре да отговаря.  
- Не е Шитала така ли? 
- Тя е като материално проявление на моята господарка. 
- Подла,  мръсна,  страхлива и зла? 
- Не- отрече пакалида.- Материално проявление,  колкото да я представлява. Аритхин е противник на Върховните стражи,  а Шитала е ваш. 
- Но уязвимите немогат да убиват демони.- отбеляза Хериан. - Те са прекалено силни. 
- В главата на човека,  чието тяло съм заел има поговорка  "за всяка болка има и лек". - рече пакалида с равен глас. 
- Ти явно си вътрешен там. - ръката на балришара стисна рамото на пакалида - Няма как да не знаеш с каква сила разполагат. Ти си пратеник на Аритхин,  затова не се бой,  няма да е предателство да споделиш малко и да се похвалиш много. Всъщност със Шитала сме стари приятели,  познавахме се преди да отпраши където е сега.  А един стар приятел винаги мисли и за тези,  които не са около него. - усмихна му се Хериан. От Кефал а? 
Пакалида потръпна сякаш се опитваше да се измъкне от мисловната хватка. Нямаше представа на кого бе попаднал без да иска,  но това неможеше да е уязвим теранец. Нито дори обикновен страж. Каква беше тази сила по-голяма от него, равният на балите? 
Хериан усети,  че пакалида изпада в паника.  От него вече не се лееше омраза,  а страх. Дръпна се от него и го огледа от глава до ботуши. От уплашен ум неможеше да се научи нищо смислено. Но за да отърве кожата би сторил всичко.  
- Остави ме аз да предам на Водача посланието на господарката ти. - каза с равен глас- а ти отнеси едно мое до Шитала. Става,  нали?  
- Каквото кажеш. - кимна веднага пакалида. 
- Посланието гласи Изличаване!- каза балришара и насади дълбоко в съзнанието му последната дума. После се дръпна от ума му и го освободи. 
Дошлия на себе си пакалид изгледа с див ужас балришара и изчезна обвит в черна мъгла. 
- Ттваа...кквоо... ббешше...?!- заекна стаписана Оркна. 
- Пакалид в плът пратен да убие Водача на Стражите. - отвърна Хериан. - Обаче май нещо се отказа  и избяга.  
- Хм- изгледа го Оркна като кон на панаир. - Ама от оная демоница го е страх повече. - отбеляза. 
- Не ме познава,  затова.- сви рамене Хериан. - Ако бях Тултек сигурно щеше и майчиното си мляко да опише. А по закон вестоносците са свещенни и нямаше как да го нараня. 
Оркна опря длан на челото му и поклати глава.  
- Да не си падал от коня си на скоро?!- запита озадачена. Най-големият анархист говореше за закони. 
Хериан отстъпи назад,  гледайки я изпод вежди.  
- Не се говори така на велик цар. - измърмори възмутен. 
- От кого си почнал да взимаш уроци?!- изсмя се господарката на мутантите. 
- Какво значение има?- изгледа я на криво и излезе бързо от къщата.
Вън обедното слънце пръскаше топлина,  но небето изглеждаше някак си мрачно, зеещо и празно.  Някаква невидима сянка бе надвиснала над земята,  заплашвайки да се стовари връз нея и да я смаже. Очите от ноща на кометата все още бяха там и ги наблюдаваха с гробовна омраза. Невидими,  те се взираха в света,  който искаха да погълнат.  Хериан погледна хората движещи се по улицата и се навъси.
" Няма да ти ги дам!"- изръмжа на ум.  С колко ли сили разполагаха враговете? Вече знаеше вида,  но му трябваше и точен брой,  а също и сведения за оръжията и защитата им.  За атаките им вече му бе известно какво представляват, ако и защитата им беше такава щяха да са труден противник.  Коварни капани,  опасни засади и удари където най-малко се очаква. Но бяха ли способни  страхливци,  които не смееха да си покажат лицето на истинска битка? 
Очите му светнаха в жълто и светлината го обви като светеща мъгла,  която се стопи заедно с него. 

Стоящият на каменистото островче Дра-Самен с ледена усмивка се наслаждаваше на работата си. Чустваше се като господар на телата и душите на всички хора. Те  бяха негови.
- Пфууу! Как стоиш на тоя вятър!?
Демона се извърна рязко. Пред него стоеше бледорус млад мъж в бели кожени дрехи, не носеше никакво оръжие,  а в  светлите му очи блестяха мълнии. 
- Не трябваше да идваш. - впи очи в оператора Дра-Самен. 
- Що? Нямам си друга работа до утре и реших вместо да се повеселя с приятели при теб да дойда. 
Демона се изсмя ледено.
- Ти сериозно си решил да се биеш с мен. 
- Не- поклати  глава Хериан- Дойдох за малко информация,  понеже ти  арогантно демонстрираш силите си  и те засякох много бързо. 
- И си мислиш,  че ще ти кажа нещо? 
- Абсолютно.- кимна балришара. 
- Твоето не е ли също арогантност. 
- Не. Право си ми е да знам броя на враговете.
Демона се разсмя с цяло гърло. 
- Ние сме дванадесет бивши затворници от Забвение. Толкова одавна не сме били тук, че вече никой не ни помни. 
- Не това те питам. Искам да знам колко са на брой тварите и апофийците. 
Дра-Самен присви очи опитвайки се да прецени човека пред себе си. 
- Ти не си страж , а уязвим така ли?- някакъв оператор да го усети и да го намери?- Ако ти кажа ще напълниш гащите хлапако!- рече със зловещ глас. - Тогава няма да си цапам ръцете с теб и без това скоро всички ще сте наши роби.  апофийците са три пъти колкото тварите,  а те са хиляда по сто хиляди. Някъде десет милиона прави,  ако не се лъжа,  от където излизат около трийсет милиона апофийска армия. Как ти се струва ? 
- За благодарност няма да те  убивам! - заяви Хериан. " олеле!". 
- Убийството не е ли малко крайна мярка?- изгледа го недоволен демона. 
- Не съм страж и не мога да пращам в Забвение. 
Балришара изчезна както се бе появил,  оставяйки демона да размишлява над последните му думи.  Някой,  който не е страж,  но може да го убие? И май се стресна от броя на враговете,  но не се  уплаши. 
Дра-Самен огледа океана,  чийто вълни блъскаха разпенени островчето и се оттегляха сторвайки път на следващите. Какъв беше този уязвим,  който без страх му се натрисаше и го разпитваше съвсем спокойно? Дори се отказа да го убива все едно може. 
 Един спомен проблесна в ума му. Спомен за мит,  който сигурно вече никой непомнеше. Очите на демона се разшириха и лъчите енергия изчезнаха.  Явно  тримата му освободители не му бяха казали цялата истина. Защо ли не бяха споменали,  че ги има и балришарите,  които се появяваха само в случай,  че  уязвимите са заплашени от пълно унищожение?! Такова унищожение,  че дори стражите не биха могли да помогнат. Нещо в работата вонеше на измама. Пилееше енергия,  надявайки се да ядоса някой страж,  а му идеше  балришар.




 











Тагове:   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   страж,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295623
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031