ГЛАВА   ДЕВЕТА
                                                               СРЕЩИ 

 Библиотеката в сградата на оракула беше огромна. Рафтове с книги,  свитъци и таблички високи до тавана,  заемаха цялото пространство. Празно място имаше само край големия прозорец,  през който надничаше слънцето. Пред него на голямо бюро бяха струпани още книги,  а в удобно кресло бе седнал Балиш и четеше средоточено. Бяха му предоставили всички писания,  които бе поискал,  че и от горе. Но покрай коментарите бе решил да прочете и това което  би научил,  ако събитията се бяха развили по друг начин и все още си беше в къщи. 
Затвори книгата и изпуфтя гледайки купа на бюрото. Царете-маги доста се бяха постарали с разплитането на пророчества,  но картината,  която рисуваха не му харесваше. Пророчествата идеха от Урнун,  посредством Мехен, но трябваше да има още, а такива липсваха. Имаше само за войни,  беди и разни супергерои,  които бяха длъжни да набият лошите. Някак си доброто беше пропуснато, всичко бе черно,  мрачно и лошо. Едностранчиво,  обслужващо Ин, а нетрябваше да е така. Пророчествата слугуваха на тъмната полвина, светлата беше напълно игнорирана,  сякаш на тоя свят няма да се случи никога нищо добро. 
Остави книгата и се изправи. Протегна се и се огледа с въздишка. С кого ли можеше да поговори за тия полвинчати пророчества?! Стражите бяха заети,  Радаманд беше изчезнал на някъде,  а охраната в сградата едва ли беше компетентна по тия въпроси. 
Врата се отвори рязко и някой влезе. Рафтовете пречеха да види кой е, а стъпките бяха безшумни. 
Влезлият подсмъркна,  като да извести за себе си,  и излезе иззад рафта между вратата и бюрото. Беше червенокосо момиче в оранжева туника без ръкави над бяла риза, и кафеви гащи,  чийто крачоли бяха натикани в ботуши до под коленете. На колана й висеше тънка рапира , а в ботушите бе тикнала по два кинжала. 
- Здрасти. - кимна й Балиш. Струваше му се някак позната, но не си спомняше да я е срещал преди. 
- Здравей- отвърна Алина и му се усмихна. - Идвам да си взема нещо за четене, ще мине цяла вечност докато се дотътрят всички за Общият Съвет. 
- Какъв съвет? На стажите? 
- Не на тарийските владетели. Веднъж на четири години се събират тук на общ съвет, но брат ми е прекалено малък и неможе да участва. И по-големите немогат,  защото събират разни боклуци. - отвърна Алина и любопитно се залепи за книгите на бюрото. Взе една и я заразгръща намръщена. Попрочете тук-так и я остави със полуусмивка. 
-Какви са тия глупости?!- възкликна възмутена. 
- Пророчества. - сви рамене Балиш. - И на мен полвината не ми харесват,  но няма други. 
- И какво правиш с тях? 
- Инспектирам ги. 
Алина се вгледа внимателно в момчето пред себе си. Носеше обикновенни дрехи в бяло и зелено, не носеше никакво оръжие и страшно много приличаше на някого,  когото бе срещала на сън.  
- Случайно да сме се срещали в Междинния Свят? - запита го тя и го погледна в очите. 
- Нямам доверие на сънища. - усмихна й се баланеца. Тук в Тариаш големи суеверия падаха що се отнасяше до сънищата. Явно не бяха наясно,  че най-лесно на сън можеш да втълпиш на някого каквото си искаш. 
Алина го изгледа кисело. 
- Името ти е Бал-Виран и имаш татуйровка на гърба. Обясни ни,  че това е свещен знак,  който сте пазели във вашето село и за да не го забравите,  случайно,  сте се татуирали. - каза без да сваля поглед от очите му. - Ти си от Басадония. Как знам това щом Междинният Свят е плод на въображението на хората? 
- Мога да споря цяла вечност,  но нямам време! - върна се в креслото,  взе първата попаднала му книга и я разтвори. 
- Защо въобще ги четеш тия пророчества?!- навъси се Алина. 
- За да уважа труда положен да бъдат написани.  
- И съгласен ли си с тях?
- Това какво общо има? 
Алина изсумтя. 
- Едно от тях говори за Водача и Предачката,  Властелина и Резачката.- рече тихо. - Те са стражи и стии над всички други. 
- А ти страж ли си и откъде знаеш тия работи? 
- Не съм страж- поклати глава момичето. -  Мисля,  че...по-скоро съм стия,  но...по-различна от другите стии. Нещо като частичката Ин в Ан. 
- Резачката?!- Балиш захвърли книгата и се изправи на крака. - Ако си права то точно ти ми трябваш и то веднага! 
- Защо?- попита озадачена Алина. 
- Защото Предачката колкото и да нарича,  ти си тази,  която казва "да" или "не". - отвърна Балиш.  
- Нали невярваш на сънища. - измърмори  Алина. 
- Но на себе си вярвам. Ще помогнеш ли да резнем нечии крилца? 
- С удоволствие. 

Слънцето огряваше ярко  парка,  потънал в зеленина,  и обливаше с топлина седналите на припек  витеци. Бяха приключили и с последните задачи дадени им от старите стражи. Сега стояха и се чудеха дали имат време за почивка или сами да подсетят новите стражи да им дадът нещо за правене. А те,  Гуралд и Алдимир, Еулмаш и  Нинлилтар,  бяха нещо като водачи, поради това че ги имаше още от Митичните Времена.  
- Приключихме със обединяването. - рече Алдимир. - Обаче ми се струва не редно да си почиваме,  след като дори старите стражи  не са се оттеглили. 
- Те сега са витеци и небиха ни дали нещо за правене- сви рамене Еулмаш. - А новите май са ни сърдити. 
- Не е май,  а наистина. -  изсумтя Нинлилтар. 
- Аз викам да построим нещо като укритие в Долината на  Стражите. - каза замислен Гуралд и потупа тревата с длан. - Всичко ще изчезне. Трябва да се приготвим и за друга битка. С подивелите стихии. 
- Трябва ни разрешение от стражите на цялото. - каза леко пребледнял Еулмаш. - Долината е свещенна, там са Виршигард,  Шан-Тваздриш-Субум и Чибат-Тир,  дървото,  под което стражите се събират на съвет. 
-Дай да ги питаме. - предложи Нинлилтар и очите му проблеснаха в синьо за момент. 
Почти веднага край седналите на тревата витеци се появи светлина,  която се заформи и след миг,  като вечност,  там стоеше висок тъмнокос младеж в бяло и черно. 
- Сигурно е на живот и смърт щом витек се сеща за Посредник. - отбеляза Врищух. 
- Вие ще кажете. - сви рамене Нинлилтар. 
- Имаме предложение. - каза му Гуралд. - Да построим укритие в Долината на Стражите. Но ни трябва съгласието ви понеже си е ваша, по принцип. 
Врищух изсумтя  и ги огледа иронично. 
- Толкова е наша,  че като ни заведоха там я гледахме като паднали от луната. Заградено и недостъпно...тя си е на предишните стражи. Ние, нашата смяна, не обичаме да се крием от уязвимите и да си шепнем далече от ушите им неща засягащи тях. Правете каквото си искате. Долината сега пренадлежи на всички. 
- Значи можем да построим нещо?- погледна го изненадан Гуралд. 
- Не!- обяви стражът- Неможе да е просто нещо си. - почеса се по тила и добави- Измислете убежище,  което да удолетвори всеки един страж и стия, всеки витек и аешмад, всеки теранец и жител на подземния свят. 
- Това ще ни отнеме много време. - рече навъсен Алдимир. - Войната...
- Има достатъчно войници. - прекъсна го Врищух- Вие ще сте строители. Имате три години да приключите проекта. На четвъртата всичко трябва да е готово. Вярвам,  че ще се справите. А аз ще кажа на всички стражи какво сте замислили за да може всеки да ви помогне със идеи и знания. 
Обвит в бяло сияние стражът изчезна от поляната на парка. Четиримата витеци се гледаха умислени. На пръв поглед изпросената задача изглеждаше проста. Строиш там някакво укритие и готово. 
- Град. - прошепна Гуралд. - за да удолетворим всеки трябва да вдигнем цял град. 
- Как?- сви рамене Нинлилтар.Въобще неможеше да си представи град там в Долината. Трябваше да се скрият от дивите стихии, а се предполагаше че те ще вилнеят една година. Обаче когато всичко утихнеше светът нямаше да е същият. За хилядолетия живот и четирмата бяха виждали много пъти на какво са способни стихиите. 
- Има време,  ще се оправим- успокои го Гуралд.- Няма да оставим хората си да изпогинат. Ще извикаме и старите стражи да помагат и ще приключим на време.- За три години да вдигнат град-убежище, крепост за защита от стихиите, която да удолетвори всички еднакво. Щеше да е трудно. 

Складът за талисмани на пръв поглед представляваше обикновенна къща на един етаж, близо до Сградата На Оракула. Жителката й бе навъсена докачлива жена с рошава коса и зелени като трева очи, известна като Оркна,  витечката-господарка на мутантите. 
В тъмното и студено мазе на тази къща имаше голям казан който вонеше отвратително на всякакви нечистотии. Потънал в паяжини и ръжда приличаше на вещерска съдина,  в която Тарам-Баба си готви вечерята. Но под него нямаше огън. 
Нагай го изрита с отвращение и казана с дрънчене се търколи до някакъв рафт пълен с шишета и буркани,  чието съдържание скриваха паяжини.  
Очите му проблеснаха в жълто. Каменните плочи на пода се разделиха със стържещ звук и разкриха стръмни стълби слизащи надолу в непрогледен мрак. Изхрачи се и пое надолу настройвайки очите си на Нощно Виждане с помоща на Багад. Над него плочите се затвориха и казана сам се върна на мястото си придърпан от магнита в камъните.  
Стълбите се виеха все по надолу в тъмното и свършваха на хилядното стъпало пред каменна стела изобразяваща четирите свръх талисмана. Само определени хора можеха да минат отвъд стелата. 
- Въздух на Багад е тук. - рече спокойно Нагай и камъка светна в синьо разпознал гласа и енергийния отпечатък на дошлия. Отмести се в ляво и Нагай пристъпи в огромно помещение,  чийто краища се губеха в далечината . Светлината идваше от тавана и беше почти като слънчевата,  осветяваща рафтове до тавана,  пълни с талисмани-оръжия. 
Само четирима можеха да отворят склада. Пазителите на великите свръхталисмани. Инъче единствено стражи и стии имаха достъп. 
- Претъпкан е. - каза доволен глас зад него и той се извърна. На входа стояха другите трима Пазители. Датрик от Тенахар с Мортентар,  Тенгу от Мадугард с Ханлин-Хардзаин и Хирам от Алтаир със  Миктлантекатл. Нагай им се усмихна и в ръцете му се появи Магниригур. 
- Можехме да се пренесем- рече Тенгу. 
- Отварянето е като ритуал- изгледа го недоволен Датрик. 
- Така е- кимна Нагай- и ние ще трябва да раздадем всички талисмани събрани тук!- обяви той. 
 Четири чифта очи обходиха огромния склад със възхищение и ужас едновременно. Хиляди талисмани-оръжия бяха събрани тук и всеки трябваше да си намери стопанин. Несравними по красота различни предмети, които балите правеха за забавление. Но същевременно и страшни оръжия,  от които и стражите се плашеха не без основание.