ГЛАВА  ПЕТА
                                                              БЕДИ


Да пазиш,  да защитаваш и да спасяваш. Понякога си мислеше,  че работата на другите е по-лесна. А сега крачейки през град одимен от клади и огласяван от вопли и стенания почваше да гледа на своята като на противна. 
Една жена с изкривено от болка и почерняло от съсиреци лице,  изкочи пред него и с вой,  стиснала гърдите,  си се строполи в краката му в гърч на изгаряща агония.
Тедан клекна до нея и постави ръка на челото й. Тя го погледна с невиждащи очи и изпусна последен дъх,  напускайки изтерзаното от чумата тяло. Тардура се изправи и въздъхна. Намираше се в  Шаран,  столицата на Лутеин. Дейл едва ли подозираше,  че сред хората му има болни и скоро в лагера му ще пламне страшна епидемия. Според стражите произхождащи от Югоистока тук не би трябвало да има чума или друга страшна зараза. Откъде беше дошла болестта?!  
Огледа се навъсен и от канавката до него изскочи голям черен плъх. Изправи се на задни крака и задуши въздуха. 
- Здравей приятелче. - рече му стражът и клекна като го оглеждаше внимателно. Хвана го в ръце и плъха сякаш замръзна. - Я да видим какво ще ми кажеш жителю на каналите. - очите му светнаха в бяло и той насочи лъч от земя и въздух на Еа към животното. Проникна в мозъка му и видя спомените му. Мрачно място пълно с животни в клетки. Сиви роби,  червени очи и жестоки ръце. Писък от болка,  рев от страх,  леден смях...
Остави внимателно плъха на земята и прекъсна връзката с Еа. Изправи се бавно обмисляйки видяното. Някой бе създал изкуствена болест,  която разпространяваше с помоща на нещастни животни,  измъчвани в някаква лаболатория някъде. Всъщност подобно на останалите стражи вече знаеше кои са червенооките в сиво. И постъпката им не го очудване. Изненада се само,  че не се бяха сетили какво значи да ядосаш тардур. Не беше воин, нито природозащитник. Единствената му работа беше да пази хората. И да отстранява всяка заплаха насочена срещу им. 
- Ще играем мръсно а?!- изръмжа студено и бяла светлина бликна от очите му. Превърна се в светъл стълб, от който светлината от енергия на Еа запъпли във всички страни. Улицата,  къщите,  квартала...целият град бе залят от ярка бяла светлина. Всичко,  което тази светлина докоснеше затрептяваше, всяко живо същество чустваше прилив на животворна сила в кръвта си. Плъха до ботушите му сякаш се ухили...Огън и Вода на Еа изчистиха града от заразата. 
Светлината се стопи в Тедан и той се огледа доволен. 
- А сега да върнем жеста. - рече гледайки черният плъх и се изсмя при мисълта за това какво ще им се случи на заразителите.  

Зеленината и песните на птиците не можеха да зарадват тримата,  седнали под голямо дърво насред парка. Далече от хорски очи и уши можеха да си говорят спокойно,  въпреки законите. Но за разлика от преди не се бяха събрали на весел разговор. Не и след доклада на геолозите от Ордена на Арктук, пантеранският научен институт. Плюс видението на Чар за метеорит следващ кометата. 
Папката стоеше разтворена на тревата и вече пет пъти я бяха преглеждали. 
- Не мога да повярвам . - каза тихо Мардар. - Разбирам...имаме много вулкани и чести земетресения заради тях,  но това...
- Можем да се преселим. - каза навъсен Тоба. 
- Къде?- изгледа го Зайдун. - Това да не са митичните времена,  когато всеки се преселвал където му хареса без да се съобразява. 
- Няма смисъл да се преселваме. - поклати глава Мардар. - Ако този доклад е верен дори на полвина с Теран,  такъв какъвто го знаем,  е свършено! Където и да идем,  където и да се скрием ще бъде напразно! Няма да има спасение никъде,  защото от земята няма къде да се скриеш. Ако  Мадугард тръгне да потъва това ще е кошмар за цялата планета. Но защо "ако" ? Почти всеки ден ни тресе и винаги някъде някакъв вулкан пуши и бълва дим,  огън и лава. Калпавите пророчества неказват нещо различно от геолозите и Чар. - изгледа приятелите си намръщен и добави. - Можем да идем в Басадония,  но и тя ще пострада.  
- Винаги когато атланците ни нападнат се обединяваме. - рече Тоба - нека се обединим и пред лицето на тази заплаха. 
- И какво да кажем на хората?- попита го тихо Зайдун. - Как ще им обясним,  че най-прекрасната земя на Теран ще изчезне? Ще всеем паника,  ако го направим. Но катаклизма не засяга само нас,  а всички теранци. Дори да поискаме помощ от балришарите,  те ще могат ли да опазят десет милиарда теранци?! Горе-долу толкова сме всички общо. Вярвам,  че ще се опитат,  но дали ще могат? Ако помолим стражите за защита,  те по какви критерии ще решат кого да спасят?! За тях сме равни и еднакво важни. Птицата е решила да ни унищожи и само Твореца може да ни защити. 
- Или обратното. - изгледа го накриво Мардар. 
- Или нито едното,  нито другото. - изгледа ги с досада Тоба. - Оставете религията на жреците. Това,  което предстои няма нищо общо с нея.   Най-вероятно можем да приемем,  че ще е видимо отражение на битката с Аритхин. 
- Но защо Мадугард?- въздъхна Зайдун. 
- Цял Теран ще е. - изпуфтя Мардар. - Сигурно заради това осемте бали са се оттеглили на трихилядогодишна почивка. За да съберат достатъчно сили. Те ще озаптят подивелите стихии. И ще спасят планетата от експлоадиране. Алките ще се погрижат за флората и фауната, все някъде ще скрият Биджа. Тардурите ...колко хора могат да спасят дванадесет стражи? И къде? 
- В легендите се споменава едно място, което си е съвсем истинско, но човешки крак още не е стъпвал там. - каза замислен Зайдун- Долината на Стражите. 
- И колко хора ще събере тази долина?- запита Мардар. - Десет милиарда може ли?! 
- Не е наша работа да го мислим. - сви рамене Зайдун. - Само можем да им предложим. Всичко зависи от тях. 
 - Кои тях? 
Тримата пребледнели погледнаха в посока на гласа. Опрял гръб на ствола  Джураг ги гледаше изпод вежди и ги слушаше кой знае от кога. 
- Това е доклад на геолозите от Ордена. - посочи папката с нос Зайдун.- Чака ни унищожение. 
- Ставало е милиони пъти и още милиони пъти има да става!- заяви балришара. -  Имало е моменти,  в които сме съществували само под формата на Биджа,  но сме се възраждали като феникс от прахта си. Висвали сме на косъм от изличаване и пак сме се въздигали,  като пегас,  от прахта на земята. Никой не е толкова силен,  че да може да опази десет милиарда живота. Всъщност има,  но просто няма къде! Вие се вайкате за тела, за плът,  но плът без дух човек ли е?  Спокойно. Измислили сме го вече. Не мислете,  а се пригответе за война със  Синовете на Полунощната Земя. Или Зин. 
- И какъв е смисълът да се бием,  когато след това стихиите ще ни унищожат,  дори да победим?- запита го мрачно Мардар. 
- В това е уловката. - отвърна Джураг. - Всеки помогнал по някакъв начин на стражите  ще получи награда за това. В сметката не влизат талантливците, които получават статут на витеци. Не се броят и полувитеците,  които стават пълноправни витеци. Не се броят и семействата на тези хора, понеже неможем да ги делим. Трябва да са си заедно. Колко според вас са до тук? - Джураг въздъхна- Не съм свършил разбира се. Семейството на всеки загинал във войната получава опека от нас балришарите. Колко са до тук? Не можем да опазим всички,  но ще сторим всичко за да спасим  колкото е по силите ни. 
- Немога да се съглася.- поклати глава Мардар.  
- Или всички,  или никой. - изсумтя балришара.- Не се безпокой. Недоволни няма да има. 
- А тези които останат?- попита го Тоба. 
- Надявам се да не останат. - рече Джураг и се усмихна кисело. 
- Ти майтапиш ли се !- намръщи се Зайдун. - Това ще накара всеки  между 14 и 60 години да грабне оръжието. Всеки един теранец. 
- Надявам се да го сторят. За тяхно  добро. 
Тоба се прокашля и изсумтя. 
- В кое пророчество го пише това.?- запита подозрително. 
- В никое. - отвърна Джураг. - Не е задължително винаги да се съобразяваме с казаното от тях. 
Мутурунга се навъси. Имаше чуството,  че балришарите са си направили сметката без кръчмарките.

биджа=ДНК