Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2014 15:18 - СЕНКИ В МРАКА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2015 19:15


                                                  ГЛАВА  ЧЕТВЪРТА
                                                       БУР-ЛАХОР 


Вириат доволен огледа боядисаната в розово зала украсена с венци от бели и сини цветя. Слънчева и уютна,  подходяща за  конкурса организиран от него. Знаеше,  че е фарс,  пълна подигравка, но се надяваше молбата му към тергаланите да се изпълни. Знаеше и още нещо. Той бе от царете-маги разплели пророчествата и беше наясно с безмислието на този конкурс.  
Погледна към влизащите Жаран и Янтар и им кимна наместо поздрав. 
- Какво е това ?- попита го Жаран навъсен. - Прилича на бебешка стая украсена за рожден ден. Нямаш никакъв усет за блясък! 
- Извинявай. - изгледа го обиден Вириат. - Но ако бях оставил нещата в твои ръце щеше да превърнеш залата в музей на златото. Важно е горките принцеси да се чустват добре,  а не тоя дето им се подиграва безогледно. 
Янтар се прокашля и ги изгледа сурово. 
- Защо да е подигравка?! По-скоро е внимание към всички тарийци. 
- А пророчеството. - погледна го накриво Вириат. 
- Пророчество?!- изръмжа Янтар. - От няколко дни ми се ще да спипам тая дето ги измисля и да й  извия вратъ на осморка!  Не важно вие какво мислите,  а как възприемат конкурса тарийските владетели и народите им. - очите му се забиха във Вириат като кинжали- И не се надявай на помощ от някои,  които идея нямат как да помогнат. 
Вириат потръпна. Някой беше разубедил Зенда и Брук и двете се бяха отказали да помагат. Сега всичко зависеше от случайността. А според нея великият им цар нямаше да избере никоя принцеса. Освен,  ако това небеше пътят към изпълнението на поредното пророчество. 
- Да става каквото ще!- заяви объркан. 
- Няма да стане каквото ще!- заяви в лицето му Янтар- Ще се случи каквото трябва! А какво му трябва на царство,  чийто цар е на бойното поле?! Някоя празноглава маймуна?!  О,  не! Затова сега слушайте какво ви говори балришар Янтар. Отивате при фустите и почвате да отсявате. Правите кастинг и отсявате внимателно кандидатките. И двамата. Олгвира, тя е един от най-добрите севиш-очани, е в Мадугард, Кирейна чието коварство е по-страшно и от на брат й е в Киериш,  оная сагунка дето се лепна за Стенел е по-хитра от лисица. Искам да намерите най-умните, най-смелите и най-безскрупулните. Искам да е гордост заТариаш и да ни завиждат, че имаме по-добра царица от техните. Говорим за Царица,  а не обикновенна жена все пак. Дори да е фарс кой цар ще устои,  когато пред него застане достойна за заместник жена?!  И незабравяйте,  че политиката и любовта са две коренно различни неща. 
- Да но...Хериан също е балришар и каза дори неподходящите...- измърмори Вириат. 
- Не го е казал като балришар. 
-Това,  което правим е тъпо по начало. - въздъхна Жаран. Все още се чудеше как Вириат се бе съгласил да организира безмислица.  
- Ще видим. Действайте!- подкани ги Янтар сурово и замина оставяйки ги да се споглеждат пребледнели. 

Не беше трудно да отсеят неподходящите принцеси,  непокриващи критериите на Янтар. От шестдесет кандидатки останаха петдесет и три. Добро постижение за принцесите на Тариаш. Всъщност седемте небяха неподходящи заради плиткоумие,  а възраст,  ръст или ширина. В края на краищата външният вид бе също важен.  Розовата зала също бе променена. Дръпнаха й бяла боя и смениха цветните гирлянди със статуи от известни скулптори и сандъци с малки дръвчета. Жаран изхвърли и дивана,  заменяйки го с прост дървен стол. Нищо неостана от делото на Вириат.  
Така в уговореният ден всичко беше готово за конкурса-фарс.  Но на поканените да присъстват тарийци им се стори странно,  че и седемте балришари бяха там. 
Застанал до вратата Жаран обявяваше всяка по цяло име,  а Вириат описваше уменията й. 
- Ами ако сме объркали нещо? - прошепна Джураг към Янтар. 
- Ако сме сбъркали ще ядем трици. - отвърна тихо барсилеца.  
Принцеса след принцеса заставаше пред великият цар на Тариаш и сама невярваше на четеното от Вириат. А после си тръгваше без да се сърди. Мълвата беше бърза като мисълта. С преоръки като тия на лахорския цар можеха да стигнат далече до една. 
Хериан наблюдаваше внимателно всяка влязла без да слуша гръмките представяния на Жаран и глупостите на Вириат. Според едно от пророчествата имаше две от цариците на света,  които бяха над другите. Едната вече я бяха открили,  но другата все още я търсеха. Чудеше се задължително ли е да е принцеса. Ами ако небеше? 
В залата влезе поредната. С дълга черна коса сплетена на плитка и тъмни сини очи. За разлика от предните неносеше рокля,  а  ловджийки дрехи в кафяво и зелено.  Застана пред Великият Цар на Тариаш без задължителният реверанс и го погледна в очите. 
- Няма ме в списъка. - подвикна на Вириат,  който припряно търсеше рисунка на лицето й. 
- Няма те в списъка?!- Янтар впи кръвнишки поглед в  лахореца. 
- Коя си ти и кой ти каза за конкурса?- попита я Хериан. - Защо си правиш труда като е ясно,  че всичко е просто шега?! 
- Представиха се като Селена и Белет и казаха,  че са тардури. - отвърна непознатата ловджийка.-  Разказаха ми някаква простотия,  и че трябвало да присъствам. Позамислих се и реших,  че нищо негубя от една разходка до Бур-Лахор. Инъче съм от Барсубаш, това е между Барсилия, Лантия и Сакан. Името ми е Ариана. - представи се тя. 
- И не си принцеса? - Вириат усети мравки да лазят по гърба му. 
- Тардурите ми казаха да дойда!  И не съм казала,  че не съм принцеса. Или ти очакваш да яздя през почти цял Тариаш в рокля?!  
- Не се обиждай- усмихна се неловко Вириат. - Имайки предвид някои работи поканих само тези,  които небиха се разсърдили. Такива с чуство за хумор. Инъче няма да има нужда зинитите да ни нападат. 
Ариана му обърна гръб и погледна светлокосия балришар на стола. 
- Тардурите ми казаха за конкурса и за някакво пророчество. Идвам заради  пророчеството. 
- Докажи го. - подкани я Хериан. - И имай предвид,  че в мига в който го докажеш попадаш в голяма опасност.  Ясно ти е,  че пророчеството няма нищо общо с Мехен и Урнун и идва от време одавна забравено. 
- Балришарските пророчества идват от Твореца- каза Янтар - Нямат нищо общо с онези на двете змии, които за нас са песен. Твореца непредлага вероятности. Той просто казва. 
- Давай!- обади се Тултек. - Извикай Мехен тук и помни,  че дори върховните стражи й ходят на крака. Тя не отива при никого. 
- Мехен ли? - Вириат отстъпи назад към пребледнелите от ужас хора в залата. Въобще неискаше да е в близост до Пророчицата при Извора. 
Ариана огледа балришарите и присъсващите в залата благоридници. 
- Балришарите знаят,  колко опасно може да бъде това и небиха рискували живота на хората заради едното доказване.- каза с укор в гласа. - Но ето ви друго доказателство. - Ариана се изпъна и погледна седемте като равни. -   В древни времена изворът единствен двоен стана,  за да отбележи съюза на Кръвта и Духа. Тогава се появиха двете пророчици,  но на Седемте не се понрави това. Решиха да изчакат следващото Велико Съвпадение за да променят решението на Птицата. Те знаеха за Осемте и разпознаха едни от тях в тези две. 
Балришарите се спогледаха. 
- Това...нетрябваше да го казваш никога! - заяви пребледнял Лейджа и се огледа очаквайки да ги връхлети бедствие. 
- Така си е. - сви рамене Хериан. - Откъде на къде някакви змии ще ми казват какво трябва и нетрябва да правя. - изправи се и се поклони пред принцесата в ловни дрехи. - Приветствам Пророчицата при Светлият Извор! - огледа присъсващите благородници и добави . - Не се притеснявайте. В момента Мехен се страхува повече от вас.
- А това,  което казаха тардурите...- Ариана стисна зъби и потръпна като си представи всички вкупом да я нападат с диви викове подходящи само за бойно поле. 
- Каквото и да са казали,  то няма смисъл.- обади се Нинурат. - Дори да е истина невърши работа. Питай Еулмаш и Алдимир за повече информация и ако мислиш че ще ти хареса...ела на гости за ден-два. Няма да издържиш повече. 
- А ти как издържаш? 
- Не съм казал,  че издържам.  Но кой смее да гъкне на Оракул? 
Ариана се изсмя и погледна Хериан. 
- Този конкурс наистина е много голям фарс. - каза му ухилена. -  За щастие  твое величество има добри приятели,  които да смесят приятното с полезното. 
Хериан погледна към Янтар. 
- Как посмя да ми развалиш посмешището?! 
- Няма закъде да се мотаем. - отвърна Янтар. - Знаехме коя трябва да е и къде е,  но незнаехме коя е. Това беше идеалният начин. Не виждам смисъл да се сърдиш. 
- Да!- изсумтя Хериан. - Затова предварително ме срещаш със бъдещата ми съпруга и то на място,  където великият цар се преструва,  че незнае какво му е писано и се прави,  че гледа конкурс за велика царица. 
- Ти си великият цар на Тариаш. 
- И очаквам да ме свалят,  след това което стана тук. В края на краищата обидих всички. 
- Друг път. 
Хериан огледа внимателно лицата на тарийците в залата. Май някой вече им бе обяснил какво е това Балришар. Гледаха ухилени него и другите шест,  а в очите им имаше вяра. Усети,  че са готови да последват балришарите и в Хатанала,  уверени че няма да пострадат. Представи си ги на бойното поле потънали в пот,  кръв и прах и сведе глава. Неискаше да ги води към смъртта. Никой не трябваше да умира. 
- Добре. - рече тихо през зъби. - Няма проблем. Великият Цар на Тариаш ще поведе армията си към Зин. Но заради всеки паднал негов човек Балришара в царя ще изиска сто от тях! - погледна тарийците и добави. - Веселбата свърши! Имате да се приготвяте за война. До лятното слънцестоене хората ви трябва са  събрани  накуп при Накунатал Сангворски. Искате война- имате я! И никой да не ми се сърди после,  че са го убили! - заяви сурово,  гледайки ги студено. Щом и това небеше минало нямаше смисъл да мисли друго. Нищо нямаше да ги накара да се разсърдят. 




Тагове:   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   страж,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295605
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031