Постинг
24.09.2014 15:18 -
СЕНКИ В МРАКА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 19:15
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.05.2015 19:15
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
БУР-ЛАХОР
Вириат доволен огледа боядисаната в розово зала украсена с венци от бели и сини цветя. Слънчева и уютна, подходяща за конкурса организиран от него. Знаеше, че е фарс, пълна подигравка, но се надяваше молбата му към тергаланите да се изпълни. Знаеше и още нещо. Той бе от царете-маги разплели пророчествата и беше наясно с безмислието на този конкурс.
Погледна към влизащите Жаран и Янтар и им кимна наместо поздрав.
- Какво е това ?- попита го Жаран навъсен. - Прилича на бебешка стая украсена за рожден ден. Нямаш никакъв усет за блясък!
- Извинявай. - изгледа го обиден Вириат. - Но ако бях оставил нещата в твои ръце щеше да превърнеш залата в музей на златото. Важно е горките принцеси да се чустват добре, а не тоя дето им се подиграва безогледно.
Янтар се прокашля и ги изгледа сурово.
- Защо да е подигравка?! По-скоро е внимание към всички тарийци.
- А пророчеството. - погледна го накриво Вириат.
- Пророчество?!- изръмжа Янтар. - От няколко дни ми се ще да спипам тая дето ги измисля и да й извия вратъ на осморка! Не важно вие какво мислите, а как възприемат конкурса тарийските владетели и народите им. - очите му се забиха във Вириат като кинжали- И не се надявай на помощ от някои, които идея нямат как да помогнат.
Вириат потръпна. Някой беше разубедил Зенда и Брук и двете се бяха отказали да помагат. Сега всичко зависеше от случайността. А според нея великият им цар нямаше да избере никоя принцеса. Освен, ако това небеше пътят към изпълнението на поредното пророчество.
- Да става каквото ще!- заяви объркан.
- Няма да стане каквото ще!- заяви в лицето му Янтар- Ще се случи каквото трябва! А какво му трябва на царство, чийто цар е на бойното поле?! Някоя празноглава маймуна?! О, не! Затова сега слушайте какво ви говори балришар Янтар. Отивате при фустите и почвате да отсявате. Правите кастинг и отсявате внимателно кандидатките. И двамата. Олгвира, тя е един от най-добрите севиш-очани, е в Мадугард, Кирейна чието коварство е по-страшно и от на брат й е в Киериш, оная сагунка дето се лепна за Стенел е по-хитра от лисица. Искам да намерите най-умните, най-смелите и най-безскрупулните. Искам да е гордост заТариаш и да ни завиждат, че имаме по-добра царица от техните. Говорим за Царица, а не обикновенна жена все пак. Дори да е фарс кой цар ще устои, когато пред него застане достойна за заместник жена?! И незабравяйте, че политиката и любовта са две коренно различни неща.
- Да но...Хериан също е балришар и каза дори неподходящите...- измърмори Вириат.
- Не го е казал като балришар.
-Това, което правим е тъпо по начало. - въздъхна Жаран. Все още се чудеше как Вириат се бе съгласил да организира безмислица.
- Ще видим. Действайте!- подкани ги Янтар сурово и замина оставяйки ги да се споглеждат пребледнели.
Не беше трудно да отсеят неподходящите принцеси, непокриващи критериите на Янтар. От шестдесет кандидатки останаха петдесет и три. Добро постижение за принцесите на Тариаш. Всъщност седемте небяха неподходящи заради плиткоумие, а възраст, ръст или ширина. В края на краищата външният вид бе също важен. Розовата зала също бе променена. Дръпнаха й бяла боя и смениха цветните гирлянди със статуи от известни скулптори и сандъци с малки дръвчета. Жаран изхвърли и дивана, заменяйки го с прост дървен стол. Нищо неостана от делото на Вириат.
Така в уговореният ден всичко беше готово за конкурса-фарс. Но на поканените да присъстват тарийци им се стори странно, че и седемте балришари бяха там.
Застанал до вратата Жаран обявяваше всяка по цяло име, а Вириат описваше уменията й.
- Ами ако сме объркали нещо? - прошепна Джураг към Янтар.
- Ако сме сбъркали ще ядем трици. - отвърна тихо барсилеца.
Принцеса след принцеса заставаше пред великият цар на Тариаш и сама невярваше на четеното от Вириат. А после си тръгваше без да се сърди. Мълвата беше бърза като мисълта. С преоръки като тия на лахорския цар можеха да стигнат далече до една.
Хериан наблюдаваше внимателно всяка влязла без да слуша гръмките представяния на Жаран и глупостите на Вириат. Според едно от пророчествата имаше две от цариците на света, които бяха над другите. Едната вече я бяха открили, но другата все още я търсеха. Чудеше се задължително ли е да е принцеса. Ами ако небеше?
В залата влезе поредната. С дълга черна коса сплетена на плитка и тъмни сини очи. За разлика от предните неносеше рокля, а ловджийки дрехи в кафяво и зелено. Застана пред Великият Цар на Тариаш без задължителният реверанс и го погледна в очите.
- Няма ме в списъка. - подвикна на Вириат, който припряно търсеше рисунка на лицето й.
- Няма те в списъка?!- Янтар впи кръвнишки поглед в лахореца.
- Коя си ти и кой ти каза за конкурса?- попита я Хериан. - Защо си правиш труда като е ясно, че всичко е просто шега?!
- Представиха се като Селена и Белет и казаха, че са тардури. - отвърна непознатата ловджийка.- Разказаха ми някаква простотия, и че трябвало да присъствам. Позамислих се и реших, че нищо негубя от една разходка до Бур-Лахор. Инъче съм от Барсубаш, това е между Барсилия, Лантия и Сакан. Името ми е Ариана. - представи се тя.
- И не си принцеса? - Вириат усети мравки да лазят по гърба му.
- Тардурите ми казаха да дойда! И не съм казала, че не съм принцеса. Или ти очакваш да яздя през почти цял Тариаш в рокля?!
- Не се обиждай- усмихна се неловко Вириат. - Имайки предвид някои работи поканих само тези, които небиха се разсърдили. Такива с чуство за хумор. Инъче няма да има нужда зинитите да ни нападат.
Ариана му обърна гръб и погледна светлокосия балришар на стола.
- Тардурите ми казаха за конкурса и за някакво пророчество. Идвам заради пророчеството.
- Докажи го. - подкани я Хериан. - И имай предвид, че в мига в който го докажеш попадаш в голяма опасност. Ясно ти е, че пророчеството няма нищо общо с Мехен и Урнун и идва от време одавна забравено.
- Балришарските пророчества идват от Твореца- каза Янтар - Нямат нищо общо с онези на двете змии, които за нас са песен. Твореца непредлага вероятности. Той просто казва.
- Давай!- обади се Тултек. - Извикай Мехен тук и помни, че дори върховните стражи й ходят на крака. Тя не отива при никого.
- Мехен ли? - Вириат отстъпи назад към пребледнелите от ужас хора в залата. Въобще неискаше да е в близост до Пророчицата при Извора.
Ариана огледа балришарите и присъсващите в залата благоридници.
- Балришарите знаят, колко опасно може да бъде това и небиха рискували живота на хората заради едното доказване.- каза с укор в гласа. - Но ето ви друго доказателство. - Ариана се изпъна и погледна седемте като равни. - В древни времена изворът единствен двоен стана, за да отбележи съюза на Кръвта и Духа. Тогава се появиха двете пророчици, но на Седемте не се понрави това. Решиха да изчакат следващото Велико Съвпадение за да променят решението на Птицата. Те знаеха за Осемте и разпознаха едни от тях в тези две.
Балришарите се спогледаха.
- Това...нетрябваше да го казваш никога! - заяви пребледнял Лейджа и се огледа очаквайки да ги връхлети бедствие.
- Така си е. - сви рамене Хериан. - Откъде на къде някакви змии ще ми казват какво трябва и нетрябва да правя. - изправи се и се поклони пред принцесата в ловни дрехи. - Приветствам Пророчицата при Светлият Извор! - огледа присъсващите благородници и добави . - Не се притеснявайте. В момента Мехен се страхува повече от вас.
- А това, което казаха тардурите...- Ариана стисна зъби и потръпна като си представи всички вкупом да я нападат с диви викове подходящи само за бойно поле.
- Каквото и да са казали, то няма смисъл.- обади се Нинурат. - Дори да е истина невърши работа. Питай Еулмаш и Алдимир за повече информация и ако мислиш че ще ти хареса...ела на гости за ден-два. Няма да издържиш повече.
- А ти как издържаш?
- Не съм казал, че издържам. Но кой смее да гъкне на Оракул?
Ариана се изсмя и погледна Хериан.
- Този конкурс наистина е много голям фарс. - каза му ухилена. - За щастие твое величество има добри приятели, които да смесят приятното с полезното.
Хериан погледна към Янтар.
- Как посмя да ми развалиш посмешището?!
- Няма закъде да се мотаем. - отвърна Янтар. - Знаехме коя трябва да е и къде е, но незнаехме коя е. Това беше идеалният начин. Не виждам смисъл да се сърдиш.
- Да!- изсумтя Хериан. - Затова предварително ме срещаш със бъдещата ми съпруга и то на място, където великият цар се преструва, че незнае какво му е писано и се прави, че гледа конкурс за велика царица.
- Ти си великият цар на Тариаш.
- И очаквам да ме свалят, след това което стана тук. В края на краищата обидих всички.
- Друг път.
Хериан огледа внимателно лицата на тарийците в залата. Май някой вече им бе обяснил какво е това Балришар. Гледаха ухилени него и другите шест, а в очите им имаше вяра. Усети, че са готови да последват балришарите и в Хатанала, уверени че няма да пострадат. Представи си ги на бойното поле потънали в пот, кръв и прах и сведе глава. Неискаше да ги води към смъртта. Никой не трябваше да умира.
- Добре. - рече тихо през зъби. - Няма проблем. Великият Цар на Тариаш ще поведе армията си към Зин. Но заради всеки паднал негов човек Балришара в царя ще изиска сто от тях! - погледна тарийците и добави. - Веселбата свърши! Имате да се приготвяте за война. До лятното слънцестоене хората ви трябва са събрани накуп при Накунатал Сангворски. Искате война- имате я! И никой да не ми се сърди после, че са го убили! - заяви сурово, гледайки ги студено. Щом и това небеше минало нямаше смисъл да мисли друго. Нищо нямаше да ги накара да се разсърдят.
БУР-ЛАХОР
Вириат доволен огледа боядисаната в розово зала украсена с венци от бели и сини цветя. Слънчева и уютна, подходяща за конкурса организиран от него. Знаеше, че е фарс, пълна подигравка, но се надяваше молбата му към тергаланите да се изпълни. Знаеше и още нещо. Той бе от царете-маги разплели пророчествата и беше наясно с безмислието на този конкурс.
Погледна към влизащите Жаран и Янтар и им кимна наместо поздрав.
- Какво е това ?- попита го Жаран навъсен. - Прилича на бебешка стая украсена за рожден ден. Нямаш никакъв усет за блясък!
- Извинявай. - изгледа го обиден Вириат. - Но ако бях оставил нещата в твои ръце щеше да превърнеш залата в музей на златото. Важно е горките принцеси да се чустват добре, а не тоя дето им се подиграва безогледно.
Янтар се прокашля и ги изгледа сурово.
- Защо да е подигравка?! По-скоро е внимание към всички тарийци.
- А пророчеството. - погледна го накриво Вириат.
- Пророчество?!- изръмжа Янтар. - От няколко дни ми се ще да спипам тая дето ги измисля и да й извия вратъ на осморка! Не важно вие какво мислите, а как възприемат конкурса тарийските владетели и народите им. - очите му се забиха във Вириат като кинжали- И не се надявай на помощ от някои, които идея нямат как да помогнат.
Вириат потръпна. Някой беше разубедил Зенда и Брук и двете се бяха отказали да помагат. Сега всичко зависеше от случайността. А според нея великият им цар нямаше да избере никоя принцеса. Освен, ако това небеше пътят към изпълнението на поредното пророчество.
- Да става каквото ще!- заяви объркан.
- Няма да стане каквото ще!- заяви в лицето му Янтар- Ще се случи каквото трябва! А какво му трябва на царство, чийто цар е на бойното поле?! Някоя празноглава маймуна?! О, не! Затова сега слушайте какво ви говори балришар Янтар. Отивате при фустите и почвате да отсявате. Правите кастинг и отсявате внимателно кандидатките. И двамата. Олгвира, тя е един от най-добрите севиш-очани, е в Мадугард, Кирейна чието коварство е по-страшно и от на брат й е в Киериш, оная сагунка дето се лепна за Стенел е по-хитра от лисица. Искам да намерите най-умните, най-смелите и най-безскрупулните. Искам да е гордост заТариаш и да ни завиждат, че имаме по-добра царица от техните. Говорим за Царица, а не обикновенна жена все пак. Дори да е фарс кой цар ще устои, когато пред него застане достойна за заместник жена?! И незабравяйте, че политиката и любовта са две коренно различни неща.
- Да но...Хериан също е балришар и каза дори неподходящите...- измърмори Вириат.
- Не го е казал като балришар.
-Това, което правим е тъпо по начало. - въздъхна Жаран. Все още се чудеше как Вириат се бе съгласил да организира безмислица.
- Ще видим. Действайте!- подкани ги Янтар сурово и замина оставяйки ги да се споглеждат пребледнели.
Не беше трудно да отсеят неподходящите принцеси, непокриващи критериите на Янтар. От шестдесет кандидатки останаха петдесет и три. Добро постижение за принцесите на Тариаш. Всъщност седемте небяха неподходящи заради плиткоумие, а възраст, ръст или ширина. В края на краищата външният вид бе също важен. Розовата зала също бе променена. Дръпнаха й бяла боя и смениха цветните гирлянди със статуи от известни скулптори и сандъци с малки дръвчета. Жаран изхвърли и дивана, заменяйки го с прост дървен стол. Нищо неостана от делото на Вириат.
Така в уговореният ден всичко беше готово за конкурса-фарс. Но на поканените да присъстват тарийци им се стори странно, че и седемте балришари бяха там.
Застанал до вратата Жаран обявяваше всяка по цяло име, а Вириат описваше уменията й.
- Ами ако сме объркали нещо? - прошепна Джураг към Янтар.
- Ако сме сбъркали ще ядем трици. - отвърна тихо барсилеца.
Принцеса след принцеса заставаше пред великият цар на Тариаш и сама невярваше на четеното от Вириат. А после си тръгваше без да се сърди. Мълвата беше бърза като мисълта. С преоръки като тия на лахорския цар можеха да стигнат далече до една.
Хериан наблюдаваше внимателно всяка влязла без да слуша гръмките представяния на Жаран и глупостите на Вириат. Според едно от пророчествата имаше две от цариците на света, които бяха над другите. Едната вече я бяха открили, но другата все още я търсеха. Чудеше се задължително ли е да е принцеса. Ами ако небеше?
В залата влезе поредната. С дълга черна коса сплетена на плитка и тъмни сини очи. За разлика от предните неносеше рокля, а ловджийки дрехи в кафяво и зелено. Застана пред Великият Цар на Тариаш без задължителният реверанс и го погледна в очите.
- Няма ме в списъка. - подвикна на Вириат, който припряно търсеше рисунка на лицето й.
- Няма те в списъка?!- Янтар впи кръвнишки поглед в лахореца.
- Коя си ти и кой ти каза за конкурса?- попита я Хериан. - Защо си правиш труда като е ясно, че всичко е просто шега?!
- Представиха се като Селена и Белет и казаха, че са тардури. - отвърна непознатата ловджийка.- Разказаха ми някаква простотия, и че трябвало да присъствам. Позамислих се и реших, че нищо негубя от една разходка до Бур-Лахор. Инъче съм от Барсубаш, това е между Барсилия, Лантия и Сакан. Името ми е Ариана. - представи се тя.
- И не си принцеса? - Вириат усети мравки да лазят по гърба му.
- Тардурите ми казаха да дойда! И не съм казала, че не съм принцеса. Или ти очакваш да яздя през почти цял Тариаш в рокля?!
- Не се обиждай- усмихна се неловко Вириат. - Имайки предвид някои работи поканих само тези, които небиха се разсърдили. Такива с чуство за хумор. Инъче няма да има нужда зинитите да ни нападат.
Ариана му обърна гръб и погледна светлокосия балришар на стола.
- Тардурите ми казаха за конкурса и за някакво пророчество. Идвам заради пророчеството.
- Докажи го. - подкани я Хериан. - И имай предвид, че в мига в който го докажеш попадаш в голяма опасност. Ясно ти е, че пророчеството няма нищо общо с Мехен и Урнун и идва от време одавна забравено.
- Балришарските пророчества идват от Твореца- каза Янтар - Нямат нищо общо с онези на двете змии, които за нас са песен. Твореца непредлага вероятности. Той просто казва.
- Давай!- обади се Тултек. - Извикай Мехен тук и помни, че дори върховните стражи й ходят на крака. Тя не отива при никого.
- Мехен ли? - Вириат отстъпи назад към пребледнелите от ужас хора в залата. Въобще неискаше да е в близост до Пророчицата при Извора.
Ариана огледа балришарите и присъсващите в залата благоридници.
- Балришарите знаят, колко опасно може да бъде това и небиха рискували живота на хората заради едното доказване.- каза с укор в гласа. - Но ето ви друго доказателство. - Ариана се изпъна и погледна седемте като равни. - В древни времена изворът единствен двоен стана, за да отбележи съюза на Кръвта и Духа. Тогава се появиха двете пророчици, но на Седемте не се понрави това. Решиха да изчакат следващото Велико Съвпадение за да променят решението на Птицата. Те знаеха за Осемте и разпознаха едни от тях в тези две.
Балришарите се спогледаха.
- Това...нетрябваше да го казваш никога! - заяви пребледнял Лейджа и се огледа очаквайки да ги връхлети бедствие.
- Така си е. - сви рамене Хериан. - Откъде на къде някакви змии ще ми казват какво трябва и нетрябва да правя. - изправи се и се поклони пред принцесата в ловни дрехи. - Приветствам Пророчицата при Светлият Извор! - огледа присъсващите благородници и добави . - Не се притеснявайте. В момента Мехен се страхува повече от вас.
- А това, което казаха тардурите...- Ариана стисна зъби и потръпна като си представи всички вкупом да я нападат с диви викове подходящи само за бойно поле.
- Каквото и да са казали, то няма смисъл.- обади се Нинурат. - Дори да е истина невърши работа. Питай Еулмаш и Алдимир за повече информация и ако мислиш че ще ти хареса...ела на гости за ден-два. Няма да издържиш повече.
- А ти как издържаш?
- Не съм казал, че издържам. Но кой смее да гъкне на Оракул?
Ариана се изсмя и погледна Хериан.
- Този конкурс наистина е много голям фарс. - каза му ухилена. - За щастие твое величество има добри приятели, които да смесят приятното с полезното.
Хериан погледна към Янтар.
- Как посмя да ми развалиш посмешището?!
- Няма закъде да се мотаем. - отвърна Янтар. - Знаехме коя трябва да е и къде е, но незнаехме коя е. Това беше идеалният начин. Не виждам смисъл да се сърдиш.
- Да!- изсумтя Хериан. - Затова предварително ме срещаш със бъдещата ми съпруга и то на място, където великият цар се преструва, че незнае какво му е писано и се прави, че гледа конкурс за велика царица.
- Ти си великият цар на Тариаш.
- И очаквам да ме свалят, след това което стана тук. В края на краищата обидих всички.
- Друг път.
Хериан огледа внимателно лицата на тарийците в залата. Май някой вече им бе обяснил какво е това Балришар. Гледаха ухилени него и другите шест, а в очите им имаше вяра. Усети, че са готови да последват балришарите и в Хатанала, уверени че няма да пострадат. Представи си ги на бойното поле потънали в пот, кръв и прах и сведе глава. Неискаше да ги води към смъртта. Никой не трябваше да умира.
- Добре. - рече тихо през зъби. - Няма проблем. Великият Цар на Тариаш ще поведе армията си към Зин. Но заради всеки паднал негов човек Балришара в царя ще изиска сто от тях! - погледна тарийците и добави. - Веселбата свърши! Имате да се приготвяте за война. До лятното слънцестоене хората ви трябва са събрани накуп при Накунатал Сангворски. Искате война- имате я! И никой да не ми се сърди после, че са го убили! - заяви сурово, гледайки ги студено. Щом и това небеше минало нямаше смисъл да мисли друго. Нищо нямаше да ги накара да се разсърдят.
Няма коментари