ГЛАВА  ТРЕТА
                                                          ЗАДАЧИ


Гирсив погледна с любопитство сервитьорката,  докато оставяше пред него кана с бира, чаша и чиния пържени картофи.  Благодари и й връчи сумата от сметката. Нямаше смисъл после да виси и да чака да се сети да дойде и донесе сметката. Тя с усмивка пребра медните монети и изчезна. Наля си бира и отпи. Докато не се появеше водача и не приемеше длъжността си стражите сами си поставяха задачи или изпълняваха мисии,  които на друг биха отнели месеци или години. Сега,  обядвайки в един от хановете в Треашум,  се чудеше какво да прави. Може би следваше да заздравят охраната на Забранената Зона?  
Очите му леко проблеснаха в бяло и след не дълго чакане в хана влезе червенокос младеж в зелен гащеризон въоръжен с лък и стрели. Огледа се и се насочи към масата му. 
- Здравей. - рече с усмивка тардура Дилан докато сядаше. 
- Здрасти - кимна му Гирсив. - Сетих се за Забранената Зона. Трябва да засилим охраната. Бентаон могат да се възползват от войната между орела и змията и да нападнат и двете страни,  ако не внимаваме. 
Дилан го огледа внимателно. Посредник без работа. 
- Трябва да говориш с Хишанинти и Астеринта, не с мен. Според правилото броят охранители трябва да бъде поискан от тях. 
- Но балришарите са тук, а те небиха имали нищо против малко повечко войска там. Ще помогнеш ли или сам да обикалям?
Дилан го погледна изпод вежди. 
- Няма да се разхождаш сам! - заяви строго. - Миналия път се измъкна без да ми се обадиш, сега обаче няма да се отървеш лесно. Ще дойда с теб,  защото като тардур отговарям за уязвимите и лично ме засяга по-силната охрана. 
 Гирсив му се усмихна доволен. Освен старите стражи,  балришарите и басадонците никой вече непомнеше бентаон. Дори нямаха митове и приказки за тях. Но излезеха ли на повърхността щеше да дойде краят и на теранците и на адхара,  и на мутантите и апофийците. И наземни и подземни народи имаха една задача от хилядолетия дадена им от балришарите : да охраняват бентаон до деня,  в който не станат способни да ги унищожат. До тогава трябваше да се пазят и помнят,  че имат и общ враг. С времето всички бяха забравили,  че бентаон съществуват,  но стражите пращаха в Забранената Зона най-добрите бойци и оператори сред народите на всеки петдесет години. Без въпроси и без отговори. 

Миризмата на кръв и дим го накара да сбърчи нос. Отвън храмът изглеждаше красив,  но отвътре коридорите бяха тъмни и едва осветени от мангали покрай стените на равни растояния. Стените бяха изрисувани с фрески представляващи митични моменти или бойни сцени. Жреците-Магьосници в тъмнозелени роби и бръснати глави не му обръщаха внимание,  все едно не го забелязваха.  
Прекоси кръгла зала и избра третият коридор в ляво,  който го отведе до масивна врата обкована със злато. Влезе без да чака покана. Никой нямаше право да го спира,  независимо от ранг и длъжност. 
Кабинета на върховният жрец на Атлан беше просторна светла стая с голям прозорец и тераса гледаща към дворците. По стените висяха окачени саксии с цветя. Големи   саксии с дръвчета имаше и в ъглите. Бюрото бе от светло жълтеникаво дърво и отрупано с книги и папки.  А в удобен стол зад него стоеще дългобрад старец с бръсната глава в обикновенна роба,  като на останалите жреци. Само златният жезъл опрян на работната му маса подсказваше,  че е главният тук. 
- Добре дошъл. - рече Техут спокойно и вдигна очи от папируса,  който четеше. 
- Тук съм да известя за подготовката  за война със врагове,  които са и ваши.- отвърна Врищух. - Въпреки вечните дразги между оператори и шарлатани се надяваме да се пресъедините към нас. 
- Не сме шарлатани. - обиди се жреца. - Знам за войната,  която смятат майите да започнат, но защо стражите се обръщат към нас а не олигарсите?! 
- Защото,  достопочтенни,  вие си водите списък на всички талантливци в Атлан,  подобно на  Ордена на Арктук в Майя.- отговори Врищух и погледна жреца в очите. - Ако поведем уязвими Водачът ни ще ни накаже,  когато дойде. Затова стражите взеха решение да водят специални бойци.  
Техут го изгледа подозрително. Можеше да постави условие операторите да сключат мир с магьосниците в замяна на помоща,  но царете-маги небяха подминали атланските пророчества. Според коментарите им Атлан също беше застрашен въпреки,  че се намираше на обратната страна на света. Освен Двойният Предател и Древният Демон пророчествата споменаваха и Изличителят на Човеци. Той беше по-опасен от другите двама взети заедно. И беше в атланските пророчества. 
- Имам условие. - рече хладно магьосника.  
Врищух го погледна кисело. 
- Няма смисъл достопочтенни Техут. - рече тихо- Когато всичко приключи никой няма да го е грижа дали сте шарлатани или сектанти. 
- Не това! Условието е да не щадите никого! - навъси се стареца. - Никакво Забвение,  а унищожение! 
- Добре. - кимна Посредникът. - Така да бъде! - даде съгласие,  което знаеше че не ще бъде прието. Унищожението беше крайна мярка и се искаше съгласието на всичките стражи и стии,  плюс всяко живо същество на Теран и в Отраженията. Един да кажеше " НЕ!"  и съответният подсъдим отърваше екзекуцията. А Врищух знаеше,  че не един ще гласува против убийството,  независимо от делата на престъпника. 
Пое в ръце подадената му папка и я отвори с любопитство. Доста странни дарби имаха атланците, но щяха да им свършат работа. 

Чар изгледа изпод вежди четиримата тергалани пред себе си. Нямаше нищо против  да им помогне,  но тия талантливци все пак бяха уязвими и лесно щяха да погинат. При други обстоятелства не би се замислил,  но балришарите бяха отново сред хората,  въплътени в някои от най-могъщите владетели на Теран. Как да даде списък със хиляди хора без гаранция,  че ще са в безопасност. Като витек-ясновидец добре знаеше какво ги чака в Зин. 
- Немога да го направя! - заяви студено витека. - Няма никаква вероятност да оцелеят със вас там. 
- Ще ги пазим. - увери го Каран. - Нали ще са нашите воини. 
- Как ще ги опазите?! Вие сте дванадесет,  а те десет хиляди! Имат ли подходяща екипировка, оръжия и защита?! С проста стомана срещу отровно черно злато и с гол талант срещу страховити енергии. Все едно пеленаче срещу аешмад да пратите! Доато не подготвите подходяща екипировка не позволявам и един да вербувате!- обърна им гръб и замина с бързи крачки,  оставяйки ги да се  гледат замислени насред ботаническата градина в Сградата на Ордена. 
- Каква екипировка?- зачуди се Кетил.- Те си имат сили. 
- Камък,  който не е камък. - каза тихо Тербел- Предмет,  който не е това което изглежда. Оръжия,  от които и неуязвимите се страхуват и балите правят в свободното си време. 
- Талисмани-оръжия. - Севар въздъхна навъсен. - В склада в Офир има доста. 
- Ако съберем още може даже да артисат и да раздадем на всички войници.- усмихна се Кетил. - Хайде да съберем всичките, които съществуват и да помолим балите и още да направят.  Щом Чар иска да ги екипираме ще го направим. Нали обещахме на царете,  че всеки който ни е помогнал с нещо ще получи награда?! Ами ако всички ни помогнат? От военачалниците до готвачите в обоза? 
- Добре. - кимна Тербел. - Нека съберем всички съществуващи талисмани-оръжия. Но незабравяй,  че войната е само полвината от бедата. Какъвто и да е резултата на бойното поле всичко зависи от  Водача на Стражите и тези които са в средата с него,  според пророчествата. 
- Има време до тогава. - каза Каран и  се огледа. - Да съобщим на останалите задачата и де захващаме с нея. 
- Ама хубави задачки си измисляме. - изсмя се Севар. - Големи разходки падат. 
- Така е - съгласи се Тербел - нека се възползваме, че го няма водача ни и да се разходим на воля. За пореден път. А когато си влезе в ролята ще остане доволен от самоинициативата ни. 
- Да- въздъхна Каран - имаме още мъничко време свободия до лятното слънцестоене. Нека го оползотворим. 
- Между другото Той къде е ?- запита Кетил. 
- Учи. - отвърна Тербел. До колкото бе разбрал от Ерик водачът им беше в Офир и наваксваше пропуснатите два месеца материал.  
Кетил прехапа устни. 
- Леле...на нас ни е последна година,  а сме зарязали всичко. Голям пример даваме стражи на реда! 
- Баа..не се безпокой. - тупна го по рамото Севар- Ще се оправим. Тия дивотии объркаха всичко,  но ако не намерим време да си свършим училището  тогава не сме стражи на реда,  а обикновенни мързеливци,  на които само бой и скитня им е в главите. Затова докато събираме талисмани ще учим и ние. Някой би рекъл,  че няма смисъл,  и няма да е прав.  
- Да вървим за талисмани тогава.- подкани всички Каран.