ГЛАВА  ПЪРВА
                                                                        ОФИР


Слънцето обливаше с топли лъчи огромният град,  на брега на езерото Атбара,  обещавайки настъпващият месец Вол да бъде прекрасен край на пролетта. Из широките прави като струни улици се движеха шарени тълпи а по площадите улични артисти събираха  многобройна публика с талантите си.. Търговци от близо и далече предлагаха и от птица мляко- въпреки,  че птицечовката беше животно от Балнагар -   и зелен хайвер. Тълпи имаше и пред сградата на Оракула, едни бяха дошли за съвет,  а други да узнаят бъдещето си. 
Столицата на Майя и най-големият град на континента- Офир Алхонски. Никой незнаеше кой го е основал,  а началото му се губеше отвъд митичните времена на Вирбала и Лал-Мар-Ерйия. 
Конете си бяха оставили в конюшните край Портата на Тибасий, беше забранено за коне в града, затова вървяха бавно и  Врищух обясняваше за  каквото се сети. Предполагаше че двамата басадонци още не са виждали такъв. 
- ...и има около два милиона постоянни жители. - завърши гордо. 
- Не си виждал Нирбатор. - изгледа го Балиш.
- Има разлика между град развиващ се хилядолетия и град съграден от три племена за няколко години.- засегна се Врищух. Можеха поне да се престорят на впечатлени. 
Тълпата пред входа на Сградата на Оракула ги накара да се спогледат. Никога нямаше да успеят да влязат. 
- Може би първо трябва да идем при балришарите. - рече Гирсив.-  Посланието на Астеринта е също важно като караконджули в Басадония. 
- Ако искаш върви. - отвърна Балиш. - Стигнахме до тук и остава само да си изчакам реда. 
Гирсив го изгледа подозрително и кимна. 
- Добре, щом смяташ,  че мога да вървя. - погледна Врищух и добави - Бъди внимателен. Въпреки размерите и защитеността на града не е толкова безопасно,  колкото изглежда. 
- Аз съм Страж-Посредник, имам си своите предимства. - усмихна му се Врищух. 
Гирсив им махна за довиждане и тръгна с бързи крачки в неопределена посока. Неискаше да се пренася пред очите на толкова хора. 
Двамата си намериха свободна пейка в парка и седнаха в сянката на огромен орех. Имаха да чакат доста. 
- Здравейте. - ухилено лице ги изтръгна от мислите им. Сини като небето очи ги гледаха весело. - За Радаманд ли чакате или просто си почивате?- запита момчето. 
Врищух го погледна в очите и неволно скочи на крака. 
- И двете. - отговори с колеблив глас. 
- Мога да ви оредя. - предложи Галдор. 
- Ще си чакам реда,  ако ще и хиляда години! - заяви Балиш с укор. Някакъв хлапак,  навярно от охраната,  гледаше да си докара някоя жълтица отгоре по нечестен начин. 
- Защо?! Да не би вашите проблеми да са по-маловажни от техните?- махна с ръка към чакащите пред портала. 
- Зависи от гледната точка. 
- От моя вие сте по-важни. - изтъкна Галдор. Въздъхна и добави - Но от твоя са те, нали? 
Сини като небето очи срещнаха също такива. Врищух усети нещо като мълнии да се разменят между тях, но не от гняв а като поздрав. Сякаш две сили се здрависваха щасливи от срещата си. 
- Предполагам,  че бях до тук. - измърмори Врищух. 
- Вие посредниците сте като променливи небесни течения- изсмя се Галдор - От задача на задача без спир и без покой.  
- Разбира се. Следващото назначение не  е толкова приятно.  - Врищух погледна Балиш неловко. - Беше ми приятно и весело да се моткам с теб и Гирсив, но сега ме чака друга задача. Освен това...Галдор е по-приемлива компания от един посредник. 
Балиш му кимна с полуусмивка. Още когато напускаха Кулаб Врищух бе обяснил какъв е за да не стават недоразумения. Като страж си имаше работа и трябваше да си я гледа. 
- Успех тогава. - пожела му баланеца. 
- Със сигурност ще успея. - изсмя се стража и изчезна облян в бяла светлина.  
Балиш насочи вниманието си към Галдор, стоящ прав пред него,  подобно на войн пред генерал. В света на сънищата го беше срещал не веднъж, заедно с други. 
- Е,  ще вървим ли при Радаманд? - запита Галдор. -  На обяд си почива така,  че няма да прередим никого. Инъче никога няма да влезем. Повечето са тук за глупости и всеки гледа са пререди другите. Не им е ясно че Оракула не е врачка или гледачка,  а Оракул, Орисник, който посочва една от много вероятности на бъдещето. 
- Аз съм за дреболия. - сви рамене Балиш. - Сто караконджула нападнаха селото ми. То е в южна Басадония, а те са тукашен мит. Искам да знам защо са били пратени и от кого. 
- Дреболия?! - навъси се Галдор. - Караконджулите са армията на Талатала,  някой ги е пратил успоредно с аешмадите опитвайки се да ги натопи за нещо,  което не са направили. Този или Тази е Аритхин, господарката на Па-Кала. Тя има и пръст в нападенията на мутанти над тансати из Тариаш.  Ставай и ела с мен. 
Балиш изпуфтя и се изправи бавно. Не му се щеше да прережда никого,  но името споменато от Галдор го накара да потръпне. 
- Къде са другите?- запита спокойно. 
- Вътре. - отвърна Галдор. - Не е като на сън,  но си ги бива. 
- Не вярвам на сънища. - отбеляза Балиш. - Те са измишльотини на Лунните Стражи. Дори да има истина тя е изкривена.  Ако има нещо важно има и Посредници.  
Галдор го изгледа озадачен и кимна. А после бяла светлина избликна от очите му и обви и двамата. 
Пренесоха се в голяма кухня, в която три готвачки в бели дрехи и шапки си вършеха работата а край плота със заготовките бяха седнали Енлил,  Андурин и Уракон и похапваха от купичките,  без да обръщат внимание на ядните погледи на жените в бяло. 
- Най-после. - подвикна им Енлил с усмивка. 
Двамата седнаха при тях и Галдор се зае да  сглобява морков от парченца.  
Балиш огледа тримата срещу себе си. Изглеждаха точно като в сънищата само дрехите им бяха по-нормални, съвсем обикновенни ризници,  над които носеха бели туники, като стражите наоколо. 
- Редно ли е да говорим тук? - запита Уракон и изгледа изпод вежди жените.  
- Защо не. - сви рамене Галдор. - Така или инъче то ще се разбере и трябва да се разбере. Знанието е сила по-могъща от всяко желязо. 
- Давай тогава. - подкани го Андурин с усмивка. Погледна Балиш в очите и добави. - Случайно да ти се става военачалник? 
- Не мисля,  че съм на години подходящи за работата. - отвърна Балиш. Зачуди се кога недомлъвките ще спрат. Първо Гирсив и Врищух,  а сега и тези четиримата.  Почваше да му омръзва да гледа как си хапят езиците миг   преди да кажат нещо смислено и ясно. - Освен това не смятам за редно,  някой да се натрапва някому,  без смислено обяснение за това. И трето да ви е минавало през ум,  че някои хора може би знаят повече,  от колкото си мислите. Може би ви трябва подробно разяснение,  понеже формата ви се е отразила на умовете ви?! - огледа стаписаните бали и добави с усмивка. - Хайде сега направо на важните въпроси без повече полуизречения. 
Четиримата се спогледаха смутени. Какво значеше всъщност,  че кометата ще доведе водачът им? Че Гирсив ще го Пренесе до Кулаб,  или че в мига,  в който Аритхин отправи заплахата си Водачът ще узнае мисията си? 
Очите на петимата се обърнаха към вратата на кухнята. Влезе висок мъж с дълга до раменете почти бяла,  руса,  коса,  облечен в жълта туника над бяла риза и сини гащи чийто крачоли бяха натикани в сиви ботуши. Не носеше оръжие,  не му и трябваше. 
- Виждам,  че сте се събрали. - отбеляза Радаманд и седна при тях. Очите му огледаха Балиш с любопитство. - Караконджули а? - изсмя се невесело и лицето му стана хладно. - Само един има права на  Върховен Водач. По закон синовете имат повече права от братята. Сигурно се чудиш какви ги говоря - Оракулът въздъхна. - А може би не?! Легендата гласи,  че след потъването на Вирбала хората се разделили на три части. Но братята  на Йездигерд се заклели да се подчинят на Нин-Гари-Маган когато порасне. За съжаление регента изчезнал толкова далече със групата на малолетният принц,  че  Еара-Калата и Тиваришан никога нищо не  чули повече за тях. С времето оцеляла само една детска приказка разказваща за тази случка. А с приказката и двамата най-древни витеци на Теран,  чиято единствена задача била да върнат единството на трите части вирбали. В днешно време потомци на Вирбала има из цял Теран. 
- На нас също ни трябва водач!  - заяви Енлил. 
- А на нас някой да оглави съвета на царете,  за да не се изпобият. 
- Не се бяхме разбрали така Радаманд! - обяви сърдито Галдор. - Вземете си Тумдрак и толкова. Нищо,  че има по-важна работа. 
Балиш ги изгледа изпод вежди. Толкова ли им трябваше господар,  че бяха готови да се изпокарат?! 
- Не се чувате какво искате. - каза им навъсен.  
- Всичко е въз основа на пророчествата. - сви рамене Радаманд. 
- А кой ги казва тия пророчества? И няма ли някой,  който може да ги промени? 
- Те са от Гар-Один-Пириш,  но Тваздар винаги може да наложи вето и да промени онова,  което не му харесва. 
- В такъв случай няма ли начин да я прекараме? 
- Незнам Балиш - позамисли се Радаманд. - Не ми се иска да видя отмъщението й заради това,  че не я слушаме.  Урнун,  която е нейно проявление е в Балнагар,  и ти по-добре би трябвало да знаеш нрава й. 
Балиш въздъхна и се намръщи. 
- Добрее- рече тихо - нека за сега оставим нещата така.  Не е време да спорим с нея. Но бих искал да поразгледам тия пророчества. И тълкуванията им,  за които разбрах от Врищух. 
Оракулът кимна бавно и усети да го облива ледена пот. Тербел беше прав за четворката на върха. Едва почваха и противопоставянето вече бе лъснало като слънце по обяд в средата на лятото. Жарко и ярко, изгарящо всичко под себе си. 

Извърна глава от високите кули по крепостните стени и погледна момичето в черни кожени дрехи. Беше се лепнала за него,  докато излизаше от Сградата на Оракула и май нямаше да го остави на мира. 
- Имам работа на място,  което не е за някакви момичета!- каза й мрачно Тумдрак. След разговора си с Чар и Зилиг в Треашум бе дошъл тук. Оракулът бе потвърдил пророчествата и правилността на разясненията им. От него се искаше да проникне на опасно място,  където още никой теранец не беше стъпвал,  и  да стане Мрачният Властелин, за когото говореха древните пророци. От разговора си с Радаманд бе разбрал,  че Мрачен не е в лош смисъл, а указание за подземният свят, населяван от адхара и апофийците, бакаки, чаркуми и безбожници и от могусите. Но мястото беше не при кои да е,  а при апофийците. Мисията беше опасна. Идеята на стиите-тергалани за змийски оракул можеше и да не сработи. 
- А кой ще ти пази гърба?!- попита го сурово Турвати. - Имам задача дадена ми от витека Радаманд и като балкирия съм длъжна да я изпълня! - заяви упорито. 
- Мога да се оправя и сам. 
- Кажи го на Радаманд! 
Тумдрак я изгледа с досада и изпуфтя примирено.