ПРОЛОГ:



Шумовете в залата замряха и погледите на хората в сиви роби се насочиха към влезлият непознат в черно. Двамата на троновете го гледаха с хладно презрение.
- За какво си дошъл?- запита с равен глас господарят на апофийците.
- Появи се Оракул на Апофис,  господарю. - отвърна с не по-малко леден глас Ирлик. - И вие го почитате,  затова сметнахме за редно да ви съобщим. Оракулът възвести появата на Албастий,  който ще ни води към победата.
- Тоест появата на цар вместо мен? - гласът на Упуфуп потръпна от нескрито възмущение. - Оракулът си е ваш,  така че нас не ни засяга. 
Ирлик присви очи. От към статуята зад троновете се чу съскане и очите й светнаха. Апофийците изпопадаха на колене забили чела в пода. Оживяването на статуята от черно злато беше като знак за тях. 
- Не е възможно! - скочи на крака Упуфуп. - Това е измама! 
- Успокой се - обади се жената с котешките очи, стояща до него. - Нека го видим този Албастий, може да ни е от полза. 
- Ти си мъдра, господарке Шитала. - поклони се Ирлик. Като стия не трябваше да се кланя на демон. Демоните бяха слуги на стиите, но понякога успеха изискваше доза самоунижение. 
Упуфуп кимна и седна обратно на трона си. Не трябваше да има доверие на змиеподобния. Адхара бяха просто васали, но не и съюзници.
- Къде е този Албастий?!- попита гледайки непознатия в очите.
- Идва насам. - отвърна Ирлик. - Ще го разпознаете по това,  че който вдигне ръка да го убие ще се самозапали.- добави зловещо. - Ще има и едно момиче с него. 
- Цяло нашествие. - изръмжа Упуфуп. 
- Така каза Оракулът. - сви рамене Ирлик. 
- Твоите трикове не ми минават змийо! 
- А дали са трикове Упуфуп?- изхили се Ирлик. - Явно смяташ,  че съм  един прост адхара. Продължавай!  
- Мога да извикам Апофис сам да говори.
- Направи го. И той ще е необходим.
Упуфуп изгледа стията очуден. 
- Необходим ли?! Какви ги говориш ти ?! 
Ирлик изсумтя.
- Ти сериозно ли нищо незнаеш? - запита с укор. - Шитала не ти ли каза? 
Демоницата се навъси
- Ще е подло да говоря за Бал-Хуран. - рече гневно. - В края на краищата можеха да ме елиминират,  нали?!  
- Да се говори за пророчествата не е подло. - поклати глава стията. - Има едно,  което засяга всички общо и обезмисля традиционната битка. 
- И оная ще си остане вместо мен?- обиди се Упуфуп. 
- Идва Чакрабалаера!- заяви Ирлик. - Никой не го е грижа за дуела ни,  след като има опасност онова,  за което ще се бием да изчезне. Албастий не е измама. Така както не е измама и Водачът на Стражите.- изкашля се и добави - Затова разбираш,  че Апофис е необходим.  
- Нова година за системата. - въздъхна объркан Упуфуп. - Ако не се лъжа това значи, че всички сме мобилизирани с една-единствена цел. 
- Браво!- изръмжа Шитала. - Точно си помислих,  че ще завладяваме планетата. И ще го направим! Ще станем съюзници на Па-Кала!- обяви тя. 
Ирлик потръпна. Апофийците бяха многобройни и силни,   ако подкрепяха хаоса щяха да са ужасен противник. 
- Това ли е решението ви?!- запита тихо. - Заради едната власт да предадете цялото?! Тогава ушдхаураха нямат повече работа с вас!- въздухът около Ирлик завибрира и мрак го обви изцяло,  като мъгла. А когато мъглата се разсея пред апофийците стоеше голям зелен гущер с жълти очи и лиги виснали от муцуната му. 
- Аз съм Ирлик!- обяви варана - Патрона на ушдхаураха. Моите подопечни не ще ви подкрепят. Изтегляме се при могусите и ако пробвате да ни спрете,  аз ще извикам Апофис. - обърна се и излезе от залата,  а пода се разтресе от стъпките му. 
- Претрябвали са ми твоите змии- изсмя се след него Шитала. - Ще изкарам от Забвение  всичките затворници и те ще ни помогнат. За хилядолетия стражите са си спечелили много врагове...- смехът й огласи залата. 
Упуфуп я изгледа пребледнял. 

Пролетен дъжд се ронеше леко от сивеещото небе над парка. Зенда и Брук го гледаха кисело и се чудеха дали да се намокрят или да изчакат да спре. Беседката беше удобна,  а в каната на мраморната маса имаше още сок. Можеха да изчакат. 
- Явно Лаиш е на мнение,  че трябва да доуточним нещата.- въздъхна Брук и седна. 
Зенда я изгледа и кимна. 
- Добре. Коса,  очи,  ръст...- изсмя се и добави. - Най-важен е умът. Не искам да ни се сърди после,  а да ни благодари. 
- Нетрябва дори да допусне мисълта за вмешателство. - рече й Брук и наля сок в двете чаши. - Ако се усети, ако само заподозре нещо нередно лошо ни се пише. Това,  което правим е против правилата. 
- Нещо като вълшебство. - сви рамене Зенда. - Не е лошо. В приказките се случва постоянно. 
- Но ако те имаха продължение дали щяха да свършват със " ...и заживели щасливо" ?  Правилата забраняват такива дела. Но ако внимаваме никой няма да ни  спипа. От теб са сънищата и ти си нашата ясновидка, ще се справиш. - увери я Брук. 
Зенда се изсмя и взе чашата подадена й от Брук. 
 - Вярно е,  но нека говорим за сънища някой друг път. Сега изпълняваме молба. За пръв път ни е и трябва да сме внимателни. - Зенда отпи от сока и въздъхна. Ако се довереше на знанията си правеха голяма глупост. Не всяка молба заслужаваше внимание, а тази беше направо безмислена. Съдбата можеше да се променя, но имаше ключови моменти,  от които не можеше да се избяга. Те бяха спирки,  а не кръстопътища,  но на Брук не й беше работа да го знае. Въпреки,  че по държанието й личеше,  че усеща нещо нередно. Интуицията й подсказваше,  че ще се провалят. Предстоеше им сблъсък със опасна сила. Силата на знаенето. 
Край тях се появи облаче светеща бяла мъгла,  което се заформи и след миг там стоеше Роксана. Тя ги огледа подозрително и седна до Брук. 
- Какво заговорничите вие двете? - запита хладно. 
- Получихме молба за изпълнение. -похвали се Зенда. 
Роксана я изгледа. 
- Та ние сме тергалани,  а не тардури! - възкликна поразена. - Какви молби сте получили?! Не правете нещо, което не разбирате. 
- Обещахме! - заяви Брук. - Не е кой знае какво Рокс, знаем че не е редно,  но неможахме да откажем. 
- И за какво ви помолиха? Пари, нов кон, печалба на карти?- запита ги иронично и двете се спогледаха неловко. Май бяха нагазили здраво в непознато тресавище.