ГЛАВА  ЕДИНАДЕСЕТА
                                                      БАЛИ 


В Долината на Стражите беше тихо. Животните и птиците бяха притихнали, вятърът бе замрял а горещият извор- притихнал. 
Мехен огледа долината и сините й очи светнаха. 
 - Събудете се Пазители на Посоките - изрече тя с гръмък глас,  неочакван да излезе от муцуната на змия  - Събудете се крепители на небето и земята,  на огъня и водата !  Четири по две около средата нека отново застанат. 
В отговор на призива й камъка в другия край на долината светна ярко. Около него се появиха осем стълба от бяла светлина, които постепенно промениха цветовете си : синьо и чернено,  жълто и зелено. Светлината се стопи в кръглия камък. Стълбовете светлина се заформиха придобивайки човешки очертания,  след което светлината се стопи в тях и около камъка вече стояха четири момчета и четири момичета.  
Осемте се спогледаха по между си  кисело. Това че бяха тук значеше,  че почивката им бе приключила. 
Тръгнаха бавно към извора,  където свита ги очакваше бялата змия Мехен. Тази,  която ги бе призовала. Преди да се оттеглят й бяха казали да го направи, когато прецени, че без тях повече неможе. Те бяха различни от другите стражи,  за тях смяна имаше веднъж на  192 000 години, затова се бяха оттеглили на кратък отдих, три хиляди години почивка под различен образ сред различни хора. Ако се вярваше на пророчествата и тяхната смяна щеше да дойде скоро. Но скоро от тяхна гледна точка.
Спряха при Мехен и тя ги огледа внимателно. Бяха различни както се различаваха енергиите на Багад и Еа и всеки от тях беше самата  Мощ,  приела формата на човек.  
- Изпълних желанието ви. - рече им Мехен с радост,  че ги вижда отново пред себе си. - Но съм очудена,  че сте запазили формата на последното си проявление.  
- Пред нас се раждаха,  живееха и умираха поколения уязвими -каза  Галдор. 
- Няма да забравим времето си като хора. - добави Андурин. 
- За това оставаме тези, като които ни знаят сега! - заяви Енлил. 
- Ще бъде по-лесно. - рече и Уракон. 
 Четирите момичета кимнаха като потвърждение. А те бяха Асвейра и Талия, Мейдеви и Ифимона, които се явяваха стии на четиримата,  но и пазителки на Еа. Осемте нямаха нищо общо с дуела на противоположностите. Намесваха се само в случай,  че планетата висне на косъм от унищожение.  
- Мехен, Радаманд е разтревожен от някакъв сектант. - каза Галдор. - Чудя се кой е той и защо се е обявил за нещо,  което ще му донесе само беди? 
- Така трябва. - отвърна змията. - Но вие би трябвало да знаете по-добре от мен какво ще се случи. 
- Няма да ходим при някакъв самозванец! - заяви Енлил. - Ние знаем  кой е водачът ни. 
- Иде велико съвпадение,  а не поредната битка на така наречените добро и зло. Ясно ви е,  че нещо отвъд това ще се опита да унищожи и светлината и тъмнината,  които са едно и също по два различни начина. Без светлина не би имало и мрак. Това ви е известно. Затова ви призовах,  време е да се включите.  
- Добре - изпуфтя Асвейра. - Значи става въпрос за поредната стия. 
- Не каква да е стия! - изгледа я накриво Ифимона - А тази ва нашият водач. 
- По точно нашият. - поправи я Андурин. - Вие сте със стията му! 
 - Бил в Дану. - опъти ги Галдор. - Какво пък, сигурно ще е забавно. - изсмя се весело.-Помагате му да стане каквото там иска да бъде,  а после идваме ние, като разбивачи на илюзии.  
- Кого търсим? - запита Енлил. - Водача и стията му, Предачката на Дните и стията й - отговори си сам и се почеса по тила. - Пропуснах ли някого? 
- Не. - отвърна Мейдеви.  - Ще ви напомня само,  че и четиримана си нямат идея какви са и все още са уязвими. 
- Добре и като ги намерим какво ще им кажем? - запита Асвейра - " Извинете, но някакви древни пророци твърдят,  че сте ни водачи. Бихте ли дошли да ни командвате моля!" - изрече с преправен глас и се засмя. - Най-малко ще ни теглят една дълга. 
- И да ни теглят ще им мине. - сви рамене Уракон. - Няма кой друг да се изправи срещу  истинската заплаха. Дори да спечелим,  без тях все едно сме загубили. 
 - А останалите стражи? Те вече са втората смяна. - каза Андурин. - Предишните бяха лесни,  но тези са различни. 
- Ще се оправим. - рече с усмивка Галдор. - Нали вече сме на линия. Сега само трябва да известим приятелите и да стреснем враговете, а те винаги се стряскат като ни видят. 
- Защо ли ?- изсмя се Енлил. 
- В тая форма дали ще ни разпознаят? - притесни се Талия. - Някакви си 14-ет  годишни деца сме на пръв поглед. 
Останалите се спогледаха и се разсмяха разглеждайки се един друг.  Кой би повярвал,  че са Бали? Кой би ги взел на сериозно,  преди да е станало късно за бягство? 
- Много сме си добре даже- рече Асвейра - Чудна дегизировка,  за нещо което възраст няма,  понеже физическата му форма е илюзия. Всеки вижда онова,  което иска. 
- Да се залавяме за работа тогава. - въздъхна Ифимона. 
- Да,  да идем да поздравим слугите на Аритхин. - кимна Енлил. 
- Хайде. - съгласи се веднага Галдор. 
Осемте махнаха за довиждане на Мехен и изчезнаха облени в разноцветна светлина
Балите отново бяха на линия след кратка- за тях - почивка..

 Изправи се и се огледа. В стаята беше тъмно,  а от прозореца надничаше луната. Избърса студената пот от челото си с ръкава на пижамата и изпуфтя. Не можеше да се продължава така! Стана на крака и запали свеща на шкафа до леглото. Нещото в сънищата й прекаляваше с глупостите и този път му,  или й, беше показала че и тя може да сплашва. 
Край вратата на килера се появи светлита,  която се заформи и след миг там стоеше Тербел.
- Сети се! - възкликна Алина навъсена. 
- Имах и друга работа. - сви рамене тергалана. Беше три след полунощ,  но съня беше краткотрайно удоволствие за стражите. 
- Сега ще ми обясниш ли? - запита го тя с любопитство. 
Тербел седна на леглото и кимна с въздишка. Време беше да й изясни сънищата и други неща покрай тях. 
- В пророчествата се говори за водачи на всички,  ако ги няма би настанала анархия и ще загазим,  тези водачи са двама и двама зад тях.- каза тихо Тербел и Алина седна до него за да чува по-добре шепота. - Те са над всички други и са в смъртна опасност  докато деня не унищожи ноща. Това ще рече лятното слънцестоене. Има  малко повече от два месеца до тогава. Те са Водачът на Стражите и Мрачният Властелин, Предачката и Неотменната. Така ги наричат пророчествата и са по-важни от всички останали. От нас зависи победата за този свят, но има и други със други стражи,  които също ще водят битки. Но от тези четирима зависи много повече,  поверена им е битката за самата вселена. Тази свръхотговорност ги прави най-важни. Ако ние се провалим слънцето ни ще се взриви и системата ще изчезне, но ако те се провалят...изчезва всичко. - Тербел я погледна в очите - Коя си ти сама си знаеш. - усмихна се мило и хвана ръката й за подкрепа. 
Алина се изправи втренчена в тергалана наследник на Гурум. 
- Това ли е обяснението? - запита тя. - Какво значи Неотменна Тербел? Съдба, участ или смърт?
- Зависи...- позамисли се тергалана. - В известен смисъл е едно и също.
- И защо да съм Смърт?! - засегна се Алина. Червенокоса смърт със светли очи?
- Сестричке - изсмя се Тербел-  още никой не е идвал да каже как изглежда Тя. Защо питаш за Неотменната? 
Алина сви рамене. 
- Помниш ли гарвана? Хванах душата му с въображаема ръка. Животът му бе в моите ръце. Предачката нека си преде, тая дето реже е по-силна. 
- Разсъждаваш като стия. - изсмя се Тербел. 
- Нека съм стия тогава! - обяви с усмивка Алина. Важното беше,  че най-после бе получила обещаното обяснение за странните сънища. 
- Стия като Мрачният Властелин.
- Име,  което го прави идеален за чакръкчийката.  Аз вече си заплюх онова момче с кестенявата коса и небесносините очи,  татуйровката на гърба му е много яка ...- Алина  започна подробно описание със замечтан глас. 
- Леле,  сестра ми се е влюбила! - възкликна поразен Тербел слушайки  я как описва на дълго и широко някой познат й само от сънищата.