Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2014 11:18 - СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2015 19:12


 
                                                       ГЛАВА   ДЕСЕТА                                                                                                                                          ШПИОНИТЕ


Двамата спряха и се спогледаха. Насред черната пустош се издигаше странно подобие на град без крепостни стени.  Сградите приличаха на кули без прозорци  строени безредно около централната и най-висока.
С помоща на Багад Химир и Зенда се спуснаха от високата скала,  на която стояха и тръгнаха напред.  Плащове от Въздух ги правеха невидими за да могат спокойно да огледат всичко. Около кулообразните къщи се движеха фигури в черни роби с  качулки скиващи лицата им. След дълго бродене из пустинята най-после бяха достигнали  Ширтам-Нава, ако това беше той. В легендите се описваше съвсем различно от това,  което бе пред очите им.  Езика,  на който си говореха тукашните също беше странен, фъфлеш и съскащ,  сякаш змии се опитваха да говорят като хора. 
Химир спря и насочи лъч от смесени Вода и Земя към препичащ се на слънце местен, който дремеще на една пейка пред кула-къща. Зенда го изгледа и се предъедини. Енергийните лъчи се забиха в тялото, неусетно и безболезнено,  и сканирането започна.  Колкото по-подробно изучаваха дремчото толкова по-странно ставаше. Накрая дръпнаха лъчите от него и се спогледаха озадачени.  
Някой зад тях се прокашля но не му обърнаха внимание. Чак като ги тупна по раменете се обърнаха изненадани, че са ги е усетили. 
- Очаквах да намине някой. - рече им с усмивка Ирлик, стията на Ерик.  - Но не ми харесва да си говоря с въздуха. 
Тергаланите прекъснаха връзката с Багад и околните зяпнаха очудени странниците в тъмно зелени памучни дрехи и кафеви наметала. Камуфлаж,  който още в самото начало бяха разбрали, че е безмислен сред черните скали и пясъци. 
- Добър ден Ирлик. - каза спокойно Химир. - Не очаквахме да има стия наоколо. 
Ирлик сви рамене. 
- Смених Ердук. 
 -Предполагаше се, че трябва да го смениш в Хатанала. - рече хладно Зенда. 
- Тук е по-интересно. А и не се различава много от там. - изгледа ги мрачно и добави  - изобщо не трябва да сте тук. Бъркате плановете ни като идвате да шпионирате. Ние така ли правим?! 
- Да - кимна Химир - Пълно е с Агентите ви. 
 - Моля? - Ирлик изглеждаше обиден. - За какъв аешмад ще ни е да пращаме шпиони при уязвимите,  след като дуела е със вас? - огледа тълпата наблюдаваща ги с интерес и добави - Елате и ще ви разведа наоколо. 
Двамата го последваха към кулата в средата на града.  По пътя научиха от стията причината за вида на къщите и защо земята бе изгоряла черна пустош,  в която липсваше какъвто и да било живот. 
Вътре в кулата беше топло и сухо като във леко загрята фурна. Коридорът по който вървяха се спускаше плавно надолу,  и го осветяваха факли закрепени на равни растояния по стените. Разминаващите се с тях поздравяваха ведро стията, а тях изпоглеждаха подозрително. 
Мястото на което ги отведе Ирлик беше грамадна зала,  гореща и тъмна. Из нея в редици бяха наредени купчини сено,  които Химир определи като птичи гнезда. Но яйцата не бяха на птици. 
Тергаланите се втренчиха в гнездата невярващи на очите си.
- Уау! - възкликна Химир - Незнаех, че черните еднорози са гущери. Все си мислех че са кръстоска между космат носорог и  тигър. 
Ирлик се изсмя. 
 - Не е вярно. Черните еднорози са съвсем отделен вид! Очуден съм че Господарят на Животните неможе да разпознае змийски яйца! 
Химир го изгледа и се почеса по тила. Ето защо не беше успял да чуе нито един разговор в града както трябва! 
Зенда се навъси. За разлика от колегата си не беше впечатлена,  а ужасена. Това бяха влечуги, а не хора. Враговете бяха студенокръвни твари нямащи нищо общо с хората. 
Химир и Ирлик я погледнаха недоволни. Лицето й изразяваше погнуса и ужас. 
- Тя е от Гибил. - сви рамене Химир,  в опит да обясни и на себе си държанието й. 
-  Разбирам . - кимна Ирлик. - Там в далечния север има само бели мечки и елени. Всички други създания са отвратителни, непознати и страшни. - добави гледайки с укор Зенда.- Дори малките! 
Зенда ги изгледа изпод вежди. Фермер от Тидор и коняр от Чадар. Нищо  чудно,  че Ирлик бе горд със змиите като с расови коне, а Химир гледаше на тях като на добичета от нов вид. 
- Зинитите са змии. - каза тихо и студено Зенда загледана в яйцата. - Гадни влечуги с крайници. Приличат на хора, но не са. Как за хиляда години война никой не е разбрал какво представляват?!  - пристъпи към най-близкото гнездо и очите й светнаха в бяло. 
- Недей!!! - извикаха страж и стия в един глас като разбраха какво мисли да прави. 
- Те не са хора и нямат място тук! - заяви Зенда и кълба бял огън полетяха из залата-люпилня. 
- Зендааа...- Химир прати лъч Земя към нея.  Енергията я удари и събори на земята.
Тя се изправи и го погледна гневно. 
- Защитаваш ли ги?! 
- Това са просто яйца! - каза й в очите Химир. 
- Редки яйца. - добави възмутен Ирлик. - Името на тези същества не е "змии",  а ушдхаураха или адхара. Снасят едно единствено яйце веднъж в живота си и тук е потомството на целият град. В тази зала. Исках да ви покажа всичко,  но ти Зенда за шпионин неставаш!  Ти и за тергалан неставаш!- викна й гневно стията -  От цял град пълен с адхара ти се нахвърли на неподвижни и беззащитни яйца!!! Изчезвай от тук веднага. Това,  което стори е равно на убийство по всички закони на Теран!  За хилядата години война дете до сега не е пострадало, само и единствено  тези на бойните поля! И войната има граници и когато войнът ги премине се превръща в убиец! 
- Говориш като Ерик. - изръмжа Зенда. - И се опитваш да изкараш тия змии хора, твърдейки,  че съм  убиец. Но те не са хора и не се брои за убийство! 
Обърна им гръб и кипнала от гняв изчезна обвита в бяла светлина. 
- Тергалан . - изплю се Ирлик. - Кой я е избрал тая за страж на земята?! Да беше тардур щях да разбера постъпката,  но тергалан да унищожава само защото небило хора,  а друго... 
- Съжалявам. - рече тихо Химир загледан в изпочупените яйца. Имаше и няколко оцелели като по чудо. - Нали се сещаш?! В хайките за вълци винаги има и по някой идиот,  който не е убил нито един вълк,  но щом ловците открият бърлогата веднага погва едва родените малки. - Въздъхна и се навъси. Тя беше заради друг. Сега,  след ритуала около Камъка в Долината,  знаеше всичко което е било. Спомняше си всичките си предишни смени като страж на реда. Тя беше заради друг! И отново сега бе с тях вместо другият. 
- Тя е била Неасив. - рече тихо Химир сякаш да обясни поведението й. 
- И аз бях озадачен. - кимна Ирлик. - Но не е толкова странно,  кой би искал да си има работа с двоен предател?! 
 - Дали и той ще се пръкне от някъде? 
- Спомена за някакви Агенти, нали? Е,  Твореца ми е свидетел,  ние не сме пращали агенти да шпионират уязвимите. Достатъчни са ни някои дребни мушички и комари, на които вие не бихте обърнали внимание,  както ние се правим, че невиждаме паяците и мравките на алките. - отвърна стията и тергалана се поизчерви леко. 
-Ако не сте вие - а аз бих могъл да питам Мехен веднага- тогава да не твърдиш че Предателят е тук някъде? 
- Незнам - сви рамене Ирлик. - Ахорар и Мантир ме пратиха в отвъдното  още в началото на битката. Доколкото разбрах от Шагаш,  наскоро,  ти и той сте били последните оцелели от нашата смяна. Ти си взривил града му,  но си останал в центъра на експлозията. За него...нищо. 
- Той престана да бъде страж,  когато собствената му стия се отрече от него! - отбеляза умислен Химир. - Дрекдат се оттегли от битката и посочи за свой заместник Рехули,  която избра Неасив. Витек и злобар станаха стражи вместо двамата....възможно ли е да е още жив?- зачуди се озадачен. 
- Нямам идея,  но възможността двойният предател да е наоколо хич не ми се нрави. - рече Ирлик и се намръщи.  За двойни предатели място на бойното поле на стражите на цялото нямаше. - Въпросът е защо Тя е отново страж? За да бъдат избрани съответните трябва да имат нещо общо със предходните. Този път Птицата е взела странното решение родителите ни по дух да са ни такива и по плът!  
- Каквоо? - изгледа го стаписан Химир. - Това за което намекваш е невъзможно. Ядосан си,  че изби малките преди още да са се излюпили, и търсиш повод да си отмъстиш. - заяви хладно. 
- Посочи ми друг , сред тергаланите,  който би го сторил. Тардур би го направил само в отговор на същото отстрана на ушдхаураха, но никога пръв не би посегнал. Алк би им се зарадвал, вместо да ги чупи,  щом на Теран живее значи трябва да се пази. Къде е мястото но Зенда тук?!  Ние тергалани и стии тергалани сме войниците сред стражите,  а войник без мярка е убиец.  
Химир го изгледа и прехапа устната си,  като осъзна какво намеква стията. Страж значеше да пазиш,  да закриляш,  и защитаваш,  да полагаш грижи. Не само за приятелите си и тия дето са ти симпатични или те подкрепят, а всички без значение какви са и що са. Що за пазител на реда се нахвърляше на чужди същества само защото небили хора?! 
 - Не съм опълномощен да мисля по въпроса сам. - рече единственото, което се сети. 

Тунелите бяха сумрачни, а стените им покрити със странни ръбести барелефи. Скрити с Въздух на Багад двамата обикаляха из един цял подземен свят. Дълбоко под земята,  където никой не би очаквал да има нещо живо,  имаше цяла цивилизация. 
Разминаваха се със странни червенооки хора в сиви роби, а Багад им подсказваше че са оператори. На места големи врати от мед отвеждаха към зали или жилищни помещения,  в които имаше жени и деца. До тук им бяха станали ясни няколко неща: всички червенооки бяха оператори със някаква тъмна енергия и говореха по между си на странен, одавна забравен, език; Принцесата, която зомбито бе отвело от Бал-Хуран беше при тях и я почитаха като господарка, наравно със своя цар,  който им беше и бог. Сега бяха на път към мястото,  където според местните живееха владетелите им.  
Поредният тунел ги изведедо голяма зала,  която най-вероятно представляваше целият палат на владетелите. Дебели колони поддържаха своест таван потънал в мрак, подът бе заслан със златни плочи а светлината идваше от стените. Имаше всичко нужно на една къща,  така че можеше да се нарече такава,  но без стени между стаите. Из залата имаше и мъже в сиво, които разговаряха по между си или просто стояха край някоя маса и пийваха. Най-вероятно бяха придворните на двамата, стоящи на златни тронове сложени на висок подиум. 
Ерик и Елемаг прибавиха Земя към Въздух на Багад и се приближиха към тях. Само с Въздух щяха да ги усетят. Жената на трона имаше дълга, черна като гарванови пера, коса и жълти очи като на котка. Кожата й беше сивобяла,  като на труп от морга или лешин. Подобно на жените от живелищата облеклото й бе прекалено оскъдно и в допълнение претруфено със злато,  което компенсираше липсата на дрехи по някои части. Мъжът на трона до нея носеше сива роба,  но на неговата се бе оплезила черна рогата змия с червени очи. Същата като грамадната статуя зад троновете. 
Тергаланите се спогледаха изненадани и застанаха близо до стъпалата на подиума. Господарят на червенооките им приличаше много на някой,  който бяха познавали. 
 Въздухът пред троновете завибрира и след миг като вечност там стоеше намръщен брадат мъж в черни дрехи и кървавочирвен плащ с черна подплата. Двамата шпиони се навъсиха от очудване и гняв. Познаваха го и никога нямаше да го забравят!
Не им трябваше повече да гледат. Щом Той бе тук значи това бяха враговете! Червенооките оператори в сиво от дълбините. 
Измъкнаха се тихо от залата и бяла светлина заструи от тях,  обви ги,  а после се стопи отнасяйки ги далече.






Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295751
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031