Постинг
08.09.2014 21:33 -
СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 19:11
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.05.2015 19:11
ГЛАВА СЕДМА
ДУР-ГЕБУР
Някой я бе изпреварил.
Ако съдеше по разрушените сгради и следите от огън и кръв, в столицата на Атлан бе ставало нещо много голямо. От разговорите между хората из града й стана ясно че е имало бунт на всички народи, които Нармер беше обявил за неатланци и нямащи право да населяват земята му. Сега хесперитите бяха в тяхното положение. На някои от площадите още стояха кладите, където бяха горели живи хора.
Брук спря навъсена и се огледа. Някой бе убил Агента изгаряйки тялото на одавна мъртвия господар на Атлан, но същият явно незнаеше че не човек е правил злините. Или отлично знаеше, но с нищо небеше по-добър.
- Здравей! - до нея спря чернокож двуметров мъж в червени шорти и фланелка с къс ръкав. Носеше позлатени сандали.
- Здрасти! - процеди през зъби Брук.
- Аз съм Ндени от Хел. - представи се той.- Хубаво е да срещнеш тариец толкова далече от къщи.
Брук го изгледа намръщена.
- Какво е ставало тук?
- Непитай. Обикновенно нас наричат варвари, но това, което видях надминаваше дивотията и на хрупийците от башанските блата. - отвърна Ндени навъсен. - Оня Хирам предложи само да ги бесят, но...тлиача надделя и всички хесперити бяха изгорени като чернокнижници.
- Тлиач?- изгледа го Брук.
- Тулмека де - уточни Ндени. Тлиачите бяха жреци на тулмеките, които атланци и тарийци заедно бяха изтребили, но се говореше, че все още ги има и тайно човешките жертвоприношения продължават. - Аз съм от тия, които невярват, че са изчезнали.
- Като гледам и без тях са се справили добре! - каза гневно Брук. Огледа се и изпуфтя. Нямаше право да се меси, а задачата й бе изпълнена от някой друг. - Да ти трябва безплатен превоз до вкъщи?- попита го тя. - Мога да ви Пренеса.
- Тардура Ардвиг каза да останем докато новите владетели се утвърдят. Атлан вече щял да е олигархия.- Ндени се изсмя неволно.
Брук се усмихна иронично. Това едва ли щеше да подобри положението тук. Жреци-магьосници, заслепени от себелюбие богаташи и плебс със статут на роби. Това беше Атлан. Земята на Здрача, както го наричаха в Майя.
- И вие сте наемници?! - попита го тя.
- Аами. - сви рамене с безразличие хелиеца - Ако небеше Калте изобщо нямаше да се съглася с Бривин. Чака ни война със Зин, а сме седнали да оправяме атланците.
- Може да ни помогнат. - рече Брук, но се усъмни. Зин беше на обратната страна на Теран.
- По-скоро васал на Тамерзан ще стана, отколкото на тяхната помощ да се надявам! - заяви гледайки я в очите Ндени.
Брук му махна за довиждане и продължи разходката си из Дур-Гебур. Кварталите бяха разделени със високи стени, чиито порти се пазеха и не всеки можеше да се движи свободно навсякъде. По облеклото и държанието можеше да разбере кой към кой слой пренадлежи и към кой народ. Расизъм, фанатизъм и снобизъм. За една тарийка, пък била тя и тергалан, това бе най-противното място на Теран. Имаше цели епоси за войни между Атлан и Тариаш.
Спря на портала пред следващият квартал и огледа човека, стоящ пред нея на опашката. Беше дрипав и нисък със жълтеникава кожа и дълга коса, сплетена на три плитки. Носеше само мръснобяла препаска на бедрата. Изчака си реда и застана лице в лице с двама тъмнокожи кефени голи до кръста и с торбести оранжеви гащи. Стискаха дълги копия и очите им бяха кървясали.
- Ако съдя по облеклото си от Тариаш. - изгледа я като стока за продан единия. - В квартала на жреците не се допускат тарийци! Дори да са кльощави анемични момиченца!
- Повикаха ме - отговори Брук преглъщайки обидата. - Но щом неможе довиждане! Сигурна съм че ще минете и без мен! - обяви през зъби. Врътна се на пети и се отдалечи.
Щом се скри от погледите на пазачите от очите й бликна бяла светлина и тя се Пренесе в забранения жречески квартал. Обви се във Въздух на Багад и стана невидима за околните. Явно за тукашните нямаше разлика между страж на реда и обикновен уязвим тариец. Някой ден и тежният ред щеше да дойде. Все някога.
Къщите тук бяха облицовани със златисти мраморни плочи, а улиците покрити със червеникави камъни. Палми и ярки цветя, фонтани и шарени птици...сякаш не беше в съседния квартал, а в друг свят нямащ връзка с предния. Статуи от злато и претруфени хора...единственото, което й хареса бяха децата играещи из улиците. Те още не бяха покварени като възрастните. И ако небяха робите, човек би си помислил че е в рая. Другото, което помрачаваше блясъка бяха обитателите. Те небяха оператори с Багад или Еа. Те бяха Магьосници, не можеха да оперират затова правеха магии. За целта използваха Еа. Багад не можеше да се научи, но Еа-енергиите бяха по разбираеми и именно тях изучаваха магьосниците.
В центъра на квартала се издигаше Храмът на Геб. Много пъти магите от Тариаш го бяха сривали със земята в битки с жреците-магьосници. Изглеждаше непокътнат този път. Целият позлатен грееше като второ слънце. Но " най-красивото" беше вътре.
Брук си представи лежащи на олтарите животни потънали в кръв и ритащи в предсмъртна агония. А около тях жреци пеещи молитви, сякаш на боговете им трябваха кръв и трупове за да обърнат внимание на смъртните. Коремът й се сви от отвращение при мисълта за кървавите жертвоприношения. Не се сещаше за някой обичащ кръв сред стражите и стиите! Но можеше да изброи много демони харесващи точно това.
Обърна гръб на позлатения храм и се огледа. Всъщност няаше повече работа в Дур-Гебур или където и да било из Земята на Здрача. Време беше да се прибира у дома.
Бяла светлина я обви и се стопи като сияйня мъгла заедно с нея.
ДУР-ГЕБУР
Някой я бе изпреварил.
Ако съдеше по разрушените сгради и следите от огън и кръв, в столицата на Атлан бе ставало нещо много голямо. От разговорите между хората из града й стана ясно че е имало бунт на всички народи, които Нармер беше обявил за неатланци и нямащи право да населяват земята му. Сега хесперитите бяха в тяхното положение. На някои от площадите още стояха кладите, където бяха горели живи хора.
Брук спря навъсена и се огледа. Някой бе убил Агента изгаряйки тялото на одавна мъртвия господар на Атлан, но същият явно незнаеше че не човек е правил злините. Или отлично знаеше, но с нищо небеше по-добър.
- Здравей! - до нея спря чернокож двуметров мъж в червени шорти и фланелка с къс ръкав. Носеше позлатени сандали.
- Здрасти! - процеди през зъби Брук.
- Аз съм Ндени от Хел. - представи се той.- Хубаво е да срещнеш тариец толкова далече от къщи.
Брук го изгледа намръщена.
- Какво е ставало тук?
- Непитай. Обикновенно нас наричат варвари, но това, което видях надминаваше дивотията и на хрупийците от башанските блата. - отвърна Ндени навъсен. - Оня Хирам предложи само да ги бесят, но...тлиача надделя и всички хесперити бяха изгорени като чернокнижници.
- Тлиач?- изгледа го Брук.
- Тулмека де - уточни Ндени. Тлиачите бяха жреци на тулмеките, които атланци и тарийци заедно бяха изтребили, но се говореше, че все още ги има и тайно човешките жертвоприношения продължават. - Аз съм от тия, които невярват, че са изчезнали.
- Като гледам и без тях са се справили добре! - каза гневно Брук. Огледа се и изпуфтя. Нямаше право да се меси, а задачата й бе изпълнена от някой друг. - Да ти трябва безплатен превоз до вкъщи?- попита го тя. - Мога да ви Пренеса.
- Тардура Ардвиг каза да останем докато новите владетели се утвърдят. Атлан вече щял да е олигархия.- Ндени се изсмя неволно.
Брук се усмихна иронично. Това едва ли щеше да подобри положението тук. Жреци-магьосници, заслепени от себелюбие богаташи и плебс със статут на роби. Това беше Атлан. Земята на Здрача, както го наричаха в Майя.
- И вие сте наемници?! - попита го тя.
- Аами. - сви рамене с безразличие хелиеца - Ако небеше Калте изобщо нямаше да се съглася с Бривин. Чака ни война със Зин, а сме седнали да оправяме атланците.
- Може да ни помогнат. - рече Брук, но се усъмни. Зин беше на обратната страна на Теран.
- По-скоро васал на Тамерзан ще стана, отколкото на тяхната помощ да се надявам! - заяви гледайки я в очите Ндени.
Брук му махна за довиждане и продължи разходката си из Дур-Гебур. Кварталите бяха разделени със високи стени, чиито порти се пазеха и не всеки можеше да се движи свободно навсякъде. По облеклото и държанието можеше да разбере кой към кой слой пренадлежи и към кой народ. Расизъм, фанатизъм и снобизъм. За една тарийка, пък била тя и тергалан, това бе най-противното място на Теран. Имаше цели епоси за войни между Атлан и Тариаш.
Спря на портала пред следващият квартал и огледа човека, стоящ пред нея на опашката. Беше дрипав и нисък със жълтеникава кожа и дълга коса, сплетена на три плитки. Носеше само мръснобяла препаска на бедрата. Изчака си реда и застана лице в лице с двама тъмнокожи кефени голи до кръста и с торбести оранжеви гащи. Стискаха дълги копия и очите им бяха кървясали.
- Ако съдя по облеклото си от Тариаш. - изгледа я като стока за продан единия. - В квартала на жреците не се допускат тарийци! Дори да са кльощави анемични момиченца!
- Повикаха ме - отговори Брук преглъщайки обидата. - Но щом неможе довиждане! Сигурна съм че ще минете и без мен! - обяви през зъби. Врътна се на пети и се отдалечи.
Щом се скри от погледите на пазачите от очите й бликна бяла светлина и тя се Пренесе в забранения жречески квартал. Обви се във Въздух на Багад и стана невидима за околните. Явно за тукашните нямаше разлика между страж на реда и обикновен уязвим тариец. Някой ден и тежният ред щеше да дойде. Все някога.
Къщите тук бяха облицовани със златисти мраморни плочи, а улиците покрити със червеникави камъни. Палми и ярки цветя, фонтани и шарени птици...сякаш не беше в съседния квартал, а в друг свят нямащ връзка с предния. Статуи от злато и претруфени хора...единственото, което й хареса бяха децата играещи из улиците. Те още не бяха покварени като възрастните. И ако небяха робите, човек би си помислил че е в рая. Другото, което помрачаваше блясъка бяха обитателите. Те небяха оператори с Багад или Еа. Те бяха Магьосници, не можеха да оперират затова правеха магии. За целта използваха Еа. Багад не можеше да се научи, но Еа-енергиите бяха по разбираеми и именно тях изучаваха магьосниците.
В центъра на квартала се издигаше Храмът на Геб. Много пъти магите от Тариаш го бяха сривали със земята в битки с жреците-магьосници. Изглеждаше непокътнат този път. Целият позлатен грееше като второ слънце. Но " най-красивото" беше вътре.
Брук си представи лежащи на олтарите животни потънали в кръв и ритащи в предсмъртна агония. А около тях жреци пеещи молитви, сякаш на боговете им трябваха кръв и трупове за да обърнат внимание на смъртните. Коремът й се сви от отвращение при мисълта за кървавите жертвоприношения. Не се сещаше за някой обичащ кръв сред стражите и стиите! Но можеше да изброи много демони харесващи точно това.
Обърна гръб на позлатения храм и се огледа. Всъщност няаше повече работа в Дур-Гебур или където и да било из Земята на Здрача. Време беше да се прибира у дома.
Бяла светлина я обви и се стопи като сияйня мъгла заедно с нея.
Няма коментари