Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2014 20:46 - СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2015 19:10


                                                          ГЛАВА   ПЕТА
                                                         ВАДООКДОН


Улан крачеше из улиците на Лусмерия,  столицата на Вадоокдон в Югоистока. Следите,  които бе  хванал от Ерзурум го бяха довели до тук. Въоръжените до зъби хора ,  препълнили града говореха за обсада. Отвъд стените бяха армиите на Балаканда,  Шагшаара и  Тлешитлил и очакваха вадоокдонците да се предадът без бой,  както гласеше договорката с Малваа, но нещо се бе променило.
Тергалана заглеждаше лицата на хората и му бе ясно,  че неискат да се бият с довчерашни приятели.
В преддверието на двореца го пресрещна жена в златни доспехи и корона приличаща на венец от бръшлянови листа. В ръка стискаше копие със връх от рубин, талисман-оръжие.
Той спря и й се поклони.
- Ти ли си вестоносеца им?!- запита тя припряно. Беше царицата на пасамийките, Дриадис,  и сестра на царя на Вадоокдон. 
- Не. - отвърна Улан хладно. - Аз съм тергалан Улан. - представи се той. - Следвам един лъч на Въздух от Ерзурум. Следата стига до този дворец!
Жената-воин го изгледа озадачена. Страж на реда едва ли би тръгнал след уязвим.
- Не разбирам. Да не би някой аешмад да се е преобразил на брат ми?- запита и се навъси ядно.
Улан поклати глава.
- Трябва да огледам и ще разбера истината.
- Истината е,  че ще се опозорим тотално,  ако се сбием с приятелите си! - заяви Дриадис.
- Да си забелязала нещо странно напоследък? Изчезващи хора или такива държащи се като хипнотизирани?!- попита я тергалана.
- Дойдох днес сутринта...за толкова кратко време е трудно да се прецени,  като не си оператор. - тя сви рамене и добави - Имаш разрешението ми да действаш свободно и ако трябва да елиминираш някого не се притеснявай!
Улан й благодари и тръгна из двореца опипвайки всичко с Въздух на Багад. Присъствието на Агента се чустваше като мъртвешки студ. Войниците из коридорите имаха стъклени очи вперени в нищото и стояха като статуи по местата си. 
 Лъча го отведе до неголяма стая на вторият етаж,  с бюро срещу вратата картини по стените и рафтове с книги покрай тях. Прозореца бе затъмнен,  така че да не влиза твърде много светлина. На стола зад бюрото седеше къдравокос млад мъж в червена тога, а прав до него  тъмнокож брадат мъж с безизрачно лице и студени очи. 
- Как смееш да влизаш неканен!- изсъска той и застана пред бюрото изпънат надменно. 
- Имам позволението на принцесата на тази страна. - отговори Улан. Агентите бяха безплътни същества,  които се вселяваха в телата на  убити от тях престъпници. Понеже служеха на стиите избираха според злите дела извършени от съответния човек, и  като използваха информацията в ума му продължаваха неговите дела. С тая разлика,  че стиите виждаха и чуваха всичко. 
 - Но тя няма глас откакто стана царица на Пасамот! - обяви брадатия и беше прав.
 Улан опипа внимателно мъжа с Въздух. Усети леден студ да го лъхва в лицето. Това беше Агента на Мрака но май небеше кой да е.
Лъч Въздух се насочи и към къдравия на стола. Стъклен поглед зареян някъде и идиотско изражение на блаженство. Знак,  че е във властта на Агента. Улан пребави Вода на Багад към лъча насочен към Малваа. Енергията образува нещо като облак над главата му,  И капки дъжд от вода на Багад заваляха към лицето му.
- Ккакво пправиш?! - попита Агента и погледна царя като прехапа устни. - после се втренчи в тергалана - Как?! - очите му станаха изцяло черни,  като дупки  и от тялото му взе да излиза тъмна мъгла. 
За гърба му Малваа се размърда като пробуден от дълбок сън. Прозя се и се прогегна.
- Колко съм загубен! Да заспя в кабинета си!- изръмжа иронично и се огледа.
- Дирмаас?- погледна въпросително своя велик везир. - Тии...- изправи се бавно а в очите му блесна гняв.
- Не се меси. - каза му Улан. - После ще ти обясня твое величество.
- Да не се меся? Някакъв аешмад ме е преспал и кой  знае какви ги е вършил,  а ти искаш да не се меся?! - очите на вадоокдонеца светнаха в бяло.- Имах ти доверие Дирмаас!- извика побеснял от гняв. - Вярвах,  че ще се поправиш...
Улан прибави Огън към лъча Въздух насочен към Агента. Тялото се изви силно в дъга назад надавайки писък на ужасна болка.  После избухна в пламъци и след миг бе купчинка пепел на пода. 
Двамата прекъснаха връзката с Багад и се спогледаха озадачени. 
- Не беше преобразен аешмад. - отбеляза новоизлюпеният витек. 
- Агент на Стиите беше. - отвърна Улан. - Но те са просто шпиони,  което значи че твоят най-приближен служител е бил предател. Пред града са три армии очакващи да се пресъедините към тях. Наместо това сте се затворили готвейки се за бой.  
Малваа се позамисли и пребледня.
- Ще ме извиниш,  но отивам да поправя поразиите на предателя - рече той и без бавене изчезна обвит в бяла светлина. 
Улан огледа  тъмния кабинет и излезе в коридора. Войниците вече идваха на себе си и се споглеждаха смутени. Навярно си спомняха какво са сънували спейки прави и то ги караше да се чустват неловко. 
 Вървейки обратно забеляза тичащата към него пасамийка. Сети се за обяснението на eаналка Лизандир относно двата народа. Те всъщност бяха един разделен на две, . Жените се наричаха пасамийки, а мъжете вадоокдонци. Историята, за това как се случило беше объркваща. 
- Какво стана?- запита Дриадис дишайки тежко и тръгна с него. 
- Оправих се. - отвърна Улан.
- А Малваа добре ли е?!
 - Напълно - кимна тергалана. - Отиде в лагера пред града.
- Отишъл е...как?
- Ами както правят витеците. 
Пасамийката изгледа недоверчиво тергалана. 
- Витек ли е?- запита очудена. Не ставаха ли много витеците? 
- Очите му светнаха в бяло. - сви рамене Улан. 
- Това може да се окаже сериозно. - измърмори пасамийката. 
- За теб ли?
- Какво намекваш? 
- Нищо. Но всеки страж или стия може от пръв поглед да разбере чий потомък е съответният витек. 
- Значи...и аз може да стана воин на стражите,  така ли? - запита замислена и се намръщи. Владетел и витек беше лоша комбинация. 
- Питай Мехен. - сви рамене Улан.  Все още не знаеше и полвината от нужното на един страж на реда. Според старите стражи практиката бе най-добрият учител,  а той те първа започваше.



Тагове:   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   страж,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295607
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031