ГЛАВА  ДВАНАДЕСЕТА
                                              КРАИЩА И  НАЧАЛА


Града бе потънал в шарения и затънал в какафония от звуци. След петте дни на траур по отминалата година бе дошло време да се посрещне новата. Вратите и прозорзите на къщите и самия дворец бяха окичени с пролетни цветя и цъфнали клонки,   а хората бяха облечени в изкрящобели дрехи. Това бе ден първи от месец Славей на година 6996-та от битката при река магар. Навред се разнасяше весела музика, а звука бе усилен със помоща на Въздух на Багад. В този ден всички трябваше да са весели и щасливи за да имат късмет.
Ерик вървеше из улиците без посока, подминавайки танцуващи по улиците полупияни хурити,  жонгльори и факири веселящи децата и ухилени до ушите търговци,  опънали претрупани с боклуци сергии. Сега той беше на мястото на Лик и това бяха неговите хора.  Те и лардонците. Зачуди се дали ще го приемат лесно. След аурите щеше да е трудно да ги убеди, че го бива за патрон.
Някой нахлупи венец от цветя на главата му. Той спря и се извърна.
- За късмет. - ухили му се момиче в бяла рокля и пусната свободно коса. - Инъче Аур Ерик ще те подмине.
- Но тергалан Ерик никога. - ухили се развеселен и тя избяга изчервена на някъде.
Хората наоколо го позагледаха и продължиха с опитите си да танцуват пияни. Май нямаше да е толкова трудно.
Продължи напред и разпрати лъчи Въздух за да чува разговорите из Балшир-Артан
- ...затова пий. Ще ни е за последно...
-...тамерзанците ще ме молят за милост влачейки се в краката ми...
-...война която ще спечелим...
Ерик прекъсна връзката с Багад и спря. Мълвата бе бърза като самата мисъл. Те се веселяха,  защото такава беше традицията.  Но мислеха за война. Не празнуваха новата година. Честваха края на мира. Сбогуваха се с мирните дни и казваха здравей на смърта. 
Очите му светнаха в бяло и тергалана се Пренесе в един от коридорите на замъка в Бал-Хуран. Огледа се и въздъхна. Беше съвсем тихо и празно. Тръгна на ляво с бързи крачки. Пътят го отведе до витите стълби към централната кула.
Изкачи се и спря пред ниска врата. Отвъд нея беше Магниригур. Влезе бавно и се огледа. Талисмана приличащ на жезъл стоеше на обикновенна дървена маса,  а на пейката до стената отсреща стоеше Нагай и сякаш дремеше.
- Какво правиш тук? - попита го Ерик изненадан.
 Нагай отвори очи.
- Каквото и ти. - отвърна мрачно. - Крия се от празника. Не ми трябва късмета ти.
Ерик изгледа навъсен талисмана-оръжие  и седна до Нагай.
- Това са суеверия. - каза тихо. - Един повод да препиеш и преядеш неможе да ти донесе късмет. Само страдание. Така каза Елдера на Ластир миналата година. - изсмя се и сведе глава. Спомни си лицата им и му стана мъчно. Вече знаеше, че аурите бяха искали да убият сантименталноста им за да не им е мъчно за тях. И същевременно да насочат чуствата им към хората.
- Сигурно е гадно. - промълви Нагай. - Дом, който си смятал за свой и хора, които си мислел за роднини.
- Знам, че неможем да защитим всички. - каза сухо Ерик. - Пробвахме...и предложението беше отхвърлено като несправедливо.
- Ерик какво е Ауртан-Етумен?- попита го Нагай.
- Задгроб...
- Аз знам,  че е задгробния свят. Имам предвид тук ли е или е друго място?
Ерик го изгледа и сви рамане.
- Представи си системата на нашата звезда като цвете, роза или лотус. Нещо такова. Теран е само едно от многото листчета на това цвете. А Ауртан-Етумен е съседно на него.
- Значи е друго място?
- Нагай- въздъхна Ерик. - Сега си представи как цветето го връхлита торнадо. Чудовищно ветрище го брули и огъва. Листчетата се късат и отлитат изгубени за винаги. Кое ще отлети и кое ще остане никой,  освен Твореца,  не би могъл да каже. Това е нещо,  от което неможе да се избяга. Няма къде да се скрием.
- Значи нестава. - въздъхна Нагай. Беше си помислил,  че могат да скрият хората там. 
- Не мисли за това- каза Ерик - Случвало се е безброй пъти и безброй пъти пак ще става. Такъв е кръговрата. Чакръка се върти и Птицата преде на него бъдещето. А зад нея конеца на миналото се разплита,  за да осигури ресурс за бъдещето. - усмихна се кисело и добави - Така казват в Тамрабар.
- Аз съм пазителя на Магниригур. - напомни му Нагай. - Срещал съм пазителите на другите три свръхталисмана. Но ти имаш предвид, че и преди се е случвало.
-  Толкова одавна,  че вече никой нищо непомни.
- Но щом ни има значи се е намерил начин.
Ерик погледна Нагай право в очите. 
- Един и същ номер неможе да мине два пъти. Трябва да измислим нещо друго и имаме четири години да го измислим, броено от днес.

Залата бе пълна с маси отрупани с храна,  около които стояха весели хора,  вън в парка други танцуваха или играеха забавни игри. Празника започваше да се превръща в кръстоска между цирк и комедия. 
Измъкна се в коридора без да бъде забелязан. Главата му вече гърмеше от шума там. Всичко бе безмислено. Какво празнуваха?Кое му беше веселото и какъв късмет щеше да ги споходи?
Влезе в покоите си и затръшна вратата. Дори стражи нямаше в двореца. Свали ботушите си зад вратата и  захвърли поувяхналия венец на пода. Легна на леглото и се загледа в тавана.  Преди месец Гуралд бе събрал няколко царе маги в Бал-Хуран за да разплетат пророчествата на Майя. Вече бяха готови. Предния ден представиха резултатите на витека. Той ги бе приел и изчезнал без обяснения.
Хериан въздъхна. Не му и трябваха обяснения. Идеше нещо много повече от поредната ера. Идеше нова година за самата система на звездата им. Звезда,  която наричаха свой творец.  Пред онова,  което ги заплашваше,   обичайният враг бе като комар. Дори и да го прегазеха,  пак не беше сигурно,  че ще оцелеят. Но щом самата звезда бе застрашена тогава нетрябваше ли...
Хериан скочи на крака и се огледа. Излезе на терасата и погледна синьото небе и обедното слънце. Ако то бе техният творец тогава...
- Тваздар!
- И Гар-Один-Пириш. - каза някой до него и той изви глава.
Светли като небето очи срещнаха тъмни като здрач. Това, че той бе тук без страх можеше да значи само едно. Помоща идваше! 

- А сега на къде?- запита Балиш и огледа пристанището на Кулаб в Югоистока на Майя. Бяха стигнали целта си, северния континент.
- Незнам...ще ни трябва карта. - отвърна Гирсив загледан в тълпите народ.
Тръгнаха напред и избраха първата паднала им пред очите широка улица,  и скоро остановиха че немогат да се измъкнат от града. 
- Хей. - Гирсив тръпна за ръкава някакво тъмнокосо момче.
- Хм? - спря той озадачен от липсата на възпитание на непознатия в странна зелена дреха. Или гащеризон.
- Би ли ни опътил към място където да си купим карта? - запита го Гирсив - Изгубихме се .
 Непознатият ги огледа внимателно. Май бяха чужденци.
- Да си купите карта?!- Врищух се разсмя. - От къде идвате?
- От Басадония. - отговори Балиш. - Кое е смешното?
- Няма как да си купите карта. Те не се продават. Но по пътищата има табели..
- За колко време ще стигнем до Офир?
Врищух пак се разсмя.
- Ще ме убиете от смях! - обяви той. - Пеш около година, с кон около шест месеца. С Пренасяне...мигновенно. Обикновенно за такива разстояния ползваме третия начин. Аз мога да ви стана водач, след празника и без това трябва да тръгна натам.- каза им след това спокойно.- А за какво ви е Офир?- попита ги на свой ред. - Нагите нали имат оракул.
- Ние искаме да видим тукашния.
Врищух се взря в очите на Балиш опитвайки се да разбере нещо повече и отстъпи назад.
- Ъъ...шште...вви...ззаведда...- заекна той. - Нека ви се представя. Аз съм Врищух от Шагшаара,  Страж-посредник между тергалани и стии-тергалани. 
- Аз съм Гирсив- представи се нагата - А той е Балиш.
- Щом казваш. - кимна Врищух  без да сваля очи от баланеца. Имаше чуството че го познава. Но от къде ли? - Обаче сега празнувам така че ще чакате до утре. - добави и си тръгна.
Двамата се спогледаха. Това какво беше?
- За късмет!
Някой нахлупи венци на главите им и те се обърнаха на мига.
- Обърках ли нещо?- запита Елемаг и се усмихна весело.



-

бандата. екшъна може да започва:)