ГЛАВА ОСМА
                                                        ЗАПЛАХАТА


Треашум,  столицата на Хиву,  втори по-големина в Майя,  след Офир,  и седалище на Ордена на Арктук. Сградата се намираше срещу двореца,  от който я делеше голям площад със статуя на лъв бълващ огън в средата. Минаващите през площада не й обръщаха внимание. Просто красиво произведение на изкуството.
  Стенел беше от многото. Подмина я загледан в сградата на ордена и потънал в собствените си мисли.  Беше получил покана да наблюдава кометата от Бал-Хуран,  град на 6572 метра височина, но нещо в поканата го смущаваше:  " Колкото повече,  толкова по-добре"! Там  се пазеше и талисмана-оръжие Магниригур. Защо Хериан го искаше и него ? Нали заради непристъпността и защитеността на града бяха пратили Електра там?
 Влезе през обкованата със сребро порта и усети вълна енергия на Багад да го обвива прониквайки в ума му. Стенел се остави на сензорите за достъп да го проверят и разпознаят.
- Добре дошъл, Стенел! - приветства го весел женски глас, който разпозна като пренадлежащ на витечката Одгун. Явно този ден тя бе на пост при портала.
Прекоси преддверието и излезе във голямата вътрешна градина,  с дървета и цветя от Югоистока. Огледа се и тръгна напред,  минавайки покрай трима художници. С края на очите си забеляза рисунките и потръпна. Това небяха просто рисувачи,  а Ясновидци. Рисуваха онова, което можеше да бъде.
В другият край на градината,  на една от пейките бе седнал русобрад мъж с бръсната глава. Носеше лилава роба със седем звезди извезани отпред. 
Стенел му намахна и мъжът се изправи.
- Добър ден, Чар. - поздрави го хиванеца, спирайки пред него. Той беше витека Чармандур, един от седемте основатели на ордена, а те бяха четирима витека и трима аешмади, колкото и странно да беше. Членовете на този орден се занимаваха само с наука и неучастваха във вечните разпри между витеци и аешмади.
- Здравей, Стенел. - отвърна Чар. - Време беше да се сетиш за нас. 
Стенел го изгледа озадачен. Бяха го очаквали?
- Безпокоя се. - рече тихо. - Калмек няма да го бъде още дълго,  Чар. И онова, което ще последва...ме плаши- прошепна изчервен от срам, че признава страха си. - Тя е престолонаследницата! Ясно ми е,  че короната ще я нахлупите на мен,  очевадно е само като се огледам и видя лицата на околните. 
- Тоест,  смяташ, че ако не я опазят,  онова нещо ще предяви претенции?!- изгледа го витека.
- Не е ли възможно? В пророчествата не напразно Тариаш и Сометрам се наричат братя!- обяви Стенел. - Законите ни са еднакви, Чар. Тя има повече права.
- Не думай. - изгледа го иронично Чар. - фамилията ти е Су- Хивеоне!
- Няма значение. Кой го е грижа за Су-Хивеоне? Някой помни ли друг от тях,  освен загиналия в Ярнвидур Раул?! 
- Ярнвидур!- изсумтя Чар. - Живял съм доста по-дълго от теб. Чел съм Дневника на Отхар, преди Гуралд да унищожи всички копия,  и знам много добре какво е станало там и защо няма оцелели. И защо дърветата са се превърнали във въглен. Въпрос! Защо Древният Треашум просто се е сринал,  след като и там са били използвани Магниригур и Мортентар?! Защото силата унищожила армиите и самата гора е съвсем друга, Стенел. Някой е искал воюващите да продължат да се мразят, во веки.
- Отхар е бил предател! - обяви Стенел.
- На кого? -  запита го с ирония Чар.- По-скоро е бил крадец. Човеколюбив крадец, който не е искал Магниригур да бъде използван отново.- въздъхна и добави - Не е твоя грижа Ярнвидур,  ти имаш други задачи.
Очите на витека се загледаха зад гърба му и Стенел се обърна. Към тях вървеше червенокосо момче с намръщено лице. 
- Енлил. - кимна му витека щом преближи.
- Викат те в двореца,  Стенел,  май става нещо. - рече объркан.
- Казах ли ти?!- въздъхна Стенел. - Почва се.
Енлил изгледа подозрително двамата. 
- Нещо лошо ли става?- попита с интерес. 
- Не. - поклати глава Чар. - Хубаво е,  но нашият Стенел е свикнал да действа в сенките. 
Очите на Енлил срещнаха тези на Стенел:
- Каквото и да стане аз съм до теб! - заяви той. - В онова, което предстои  малцина са защитени по начало! Аз и ти сме от тях! Имаме свободата да действаме както преценим, и затова по-добре се възползвай от възможността да използваш свободата си в защита на хората.
Очите на Стенел се разшириха от изненада. От къде Енлил знаеше най-голямата му тайна?
- Да живее Императорът на Сометрам!- обяви Чар тържествено и Стенел се изчерви.

Картата на Майя бе разслана пред него,  на кръглата маса,  по нея бе наредил фигурки от шах и замислен се взираше в страните. Тариаш бе съставен от двадесет и четири царства,  Сометрам имаше също толкова. Общо Киериш и Тамерзан пак правеха същият брой. А  също и Югоистока.  Това бяха  96 царства на Майя. Кой ги бе определил да са по толкова  незнаеше, но му се видяха много. Извън сметката оставаше Зин. страна источно от Етелан, Сепрат и Ермарик и на запад от Тамерзан. Но размерите й бяха равни на Тариаш и Сометрам взети заедно. Колко народ имаше там и с какво армия разполагаха зинитите не беше известно.
Нищо не знаеха за Зин! Най-новите им сведения бяха отпреди хиляда години. Шпионите пращани там никога не се връщаха обратно. Армиите на ермари, сангворци и хиванци винаги бяха унищожавани още на границата на Зин. Какво имаше на това бяло петно,  където картографа просто бе написал " ЗИН" ? 
Вратата на библиотеката се хлопна зад него и той се обърна.
С бавни крачки Янтар се преближи и хвърли поглед на картата. 
- Зин ?!- изсумтя той.
- От сутринта гледам и се чудя защо Зин е бяло петно и защо е използвано червено мастило. - каза му Хериан. - Или кръв? 
- Никой не се е върнал от там за да разкаже. - рече тихо Янтар и се навъси. -  Защо така? 
- Последно пратих Севиш- Очани преди два месеца. Последното телепатично съобщение на мага Рагнир беше доста объркано. - отвърна Хериан.  - Говореше за някакви Вале-кх- Хуом в черни роби, които използвали някаква непозната тъмна енергия. После ...взе да вика и аз го изключих... избили са хората ни! Отново! Ако ще водя хората си на война,  искам да знам къде и срещу какво! - изръмжа с яд. - Те трябва да знаят срещу какво ще се изправят.
- Познатият враг е по-лесен.  - кимна Янтар -  Това важи и за двете страни при конфликт...- Янтар се навъси - Опознай врага си,  нали така ?!
Хериан го изгледа стаписан и в сините му очи блесна объркване.
- Какво...?!- възкликна поразен и си спомни нещо звучащо ни в клин,  ни в ръкав. -  Джураг и Лейджа ще закъснеят! Ужас! Вълка е вече в кошарата Янтар!- обяви  объркан. - Тук е,  по време на кометата нищо в никой няма да се всели! Ще се разкрие! И Антан да ни е на помощ тогава! Всички сме закъснели...с двадесет и пет години! Идеално,  пазим демона от самият него!
Янтар изслуша гневните викове и въздъхна. Хериан имаше пълното право да се ядосва. Гурум и Савах го бяха уверили, че всичко е под техен контрол и нищо няма да се обърка. Вярвайки им царят на Хуран бе предоставил на принцесата пълна свобода,  само извън града нетрябваше да излиза. Така това нещо бе имало пълен достъп до всичката информация,  която можеше  да му е от полза за напред.
- Погледни го от добрата страна. - каза мрачно Янтар. - Ние се отнасяме добре с Електра,  не й липсва нищо.
- И ти се надяваш това чудо да го оцени?!- изръмжа Хериан. - Дали демоните имат чест и чуство за благодарност?!
- Не знам. Още не съм срещал такива,  ако неброим нея. - Янтар се изсмя на себе си. - Естествено,  не е показала истинското си лице. Антан!  Та това е демон по начало,  как са се заблудили.
- Не са ! - поклати глава Хериан. - Знаели са,  но може би са се надявали да прихване някаква човещина.
- Предстои ни да разберем. - въздъхна Янтар загледан в картата на Майя.

Ерик излезе от конюшнята,  следван от Елемаг,  Химир и Зенда. Физическият труд беше като гимнастика и предложението на Химир да го използват им се бе видяло добро. Сега уморени и доволни, че са свършили нещо полезно спряха насред двора,  зачудени какво още да направят.
Погледите им привлече странен мъж в черни кожени дрехи. Лицето му бе като восък rи от него ги лъхна мирис на труп. Очите му баха изцяло черни,  като две дупки. Непознатият се огледа и тръгна към замъка. 
- Спри!- извика му Зенда ледено и тримата до нея се спогледаха. Двора изведнъж се напълни с войници.
Непознатият се втренчи в четиримата, които го преближиха предпазливо.
- Как си позволявате да спирате пратеника на Върховният Жрец! - изрече със мъртвешки глас.
- Кой върховен жрец? - запита го Елемаг.
- Какво те засяга! Аз трябва да изпълня мисията си!
- Това е зомби!- извика един от войниците,  стоящи край четиримата.- Донесете огън!
Няколко човека заминаха да търсят факли.
- Трябва да изпълня мисията си!- обяви с равен безчуствен глас Чазунджаяр или онова,  което бе останало от него. Празна обвивка контролирана от някой друг.
Ерик се навъси и се втренчи в зомбито. Очите му светнаха в бяло и той прати лъчи на Багад през живия труп. Лъчите Въздух се устремиха към кукловода. Колкото и далече да беше неможеше да се скрие.
- Сега говори!- каза сурово Ерик. Беше го открил, а лъч огън бе спрял на косъм от сърцето му.
- Тряпфахх  тааа  ишшпалняххх мишшшияттаххх сссиииххх- промълвиха посинелите устни на зомбито. Фъфлещ, тих,  бавен и провлачен говор. Сякаш змия се опитваше да говори като човек.
- Какво искаш? - попита го Ерик. Ако пак повтореше, че трябва да си изпълни мисията  не зомбито щеше да пострада.
- пфриннссесссаттаххх. - отговори кукловода.
- За какво ти е принцесата?
- Ннеххх сссамм оппфаллмошшштхеннн таххх ссснаммм! - отвърна зомбито. 
- А кой е опълномощен да знае?!
- Вваллеххх-кхх-Ххуумаххх.
Ерик се почеса по тила и погледна Зенда въпросително.
- Вале-кх-Хуом.- изчисти думите от съскането  и сама се зачуди какво значат.
- Кой е Вале-кх-Хуом?
- Шшреттсссааххх нах Ердаххх. - невидимият им събеседник изсъска и добави. - Ппфии ллииххх ммеххх пфуусссналлл. Нннехххмокаххх даххх хооворряххх. 
- Добре, но не ти ли е хрумвало,  че си дал непосилна мисия на горкия труп? Или жреците на теб. - Ерик се почуства гадно. Нещото, до което лъчите Багад бяха стигнали небеше човек, но му стана жал за него. Някакви жреци му бяха дали задача равносилна на смърт.
Войниците се размърдаха и направиха път на Нагай,  който застана до Ерик.
- Зомби!- навъси се. - Какво иска?
- Електра.- отвърна Ерик.
Нагай огледа живия труп и изсумтя.
- Остави го. Току що Атиг ми докладва разговор между Хериан и Янтар! Планове се променят.
Ерик му кимна и прекъсна връзката с Багад. Някъде далече някакво странно същество сигурно му благодареше.
- Как така се променят? - попита го Химир.
Нагай разказа какво  му е докладвал Атиг и четиримата се спогледаха. 
- Те ни правят услуга?- Химир се изсмя.
- Добре, това е мое предположение. - измърмори Нагай. - Но я си представи демон да се разкрие насред град със петдесет хиляди човека?! Нищо няма да остане от тях. От гледна точка на хората тук това е услуга! - заяви Нагай. - Нещо,  като благодарност може би!  Затова нека зомбито да си свърши мисията. Или аз ще свърша моята на деспот! Точка!- изгледа навъсен упорито четиримата,  хвана зомбито за ръкава и го повлече към замъка.  Нямаше да рискува живота на хората си заради плановете на стражите.
- Добър човек! - усмихна се доволен Ерик.