ГЛАВА  ПЕТА
                                                           ПЪТИЩА

Петимата помахаха на отдалечаващата се лодка и обърнаха гръб на неспокойното море. След две седмици път бяха достигнали континента Майя,  или по-точно страната  Карой.
Сега им предстоеше път,  през вражеска територия, до Треашум.  На кораба,  докарал ги до тук,  се бяха разбрали  Джураг,  Зайдун и Чазунджаяр да се представят за дзаанци,  а Лейджа и Тенгу за трелеберци. Дори се бяха дигизирали като такива. 
- Добре дошли в Сометрам!- въздъхна Зайдун. Само един да ги разкриеше и бяха свършени. 
Джураг изгледа брат си и изсумтя.  Върховният  Жрец не напразно се наричаше така. Дори тарийци и басадонци, които нямаха жреци,  го наричаха така. Той служеше на самия Творец,  и подобно на него бе над всички останали жреци на Теран.  Но мисията им нямаше нищо общо с нещо свещенно. Трябваше да отвлекат принцесата на Хиву. Дори и да небяха смъртни врагове,  сометрийците щяха да станат,  заради това.
- Дойдохме да налеем масло в огъня. - каза той. 
- Освен, ако пренебрегнем заповедта - рече замислен Лейджа -  В Треашум е сградата на Ордена на Арктук. Витеците Барвин и Фрадмон би трябвало да са там. А може би и други, които са от Мадугард.
- Това неможе да стане!- навъси се Чазунджаяр- Длъжни сме да се подчиним! Тази принцеса ни принадлежи и ние се се доберем до нея с цената на всичко! - в очите му светна фанатизъм граничещ с лудост.- Няма да допусна мисията ми да се провали заради четирима страхливци, разчитащи,  че някакви витеци ще им помогнат да отърват жалките си кожи.
Четиримата го погледнаха стаписани. Не го познаваха добре,  Хунан го бе посочил само защото Мардар бе казал,  че не го харесва. Инъче,  според слуховете имал амбиции да стане Върховен Жрец. 
Зайдун усети да го завладява гняв. Пристъпи към кресльото и навря лице в неговото.
- Как смееш да ми държиш такъв тон!- изшептя ледено. - Какъвто и да си,  незабравяй че аз ще ти стана господар един ден! Щом неискаш с нас тръгвай сам, да видим до къде ще стигнеш с тая уста и това държание. Изчезвай от тук докато не съм решил, че си заплаха от първа степен!- стисна дръжката на сабята си,  едва сдържайки се да не я използва.
- Недей. - Джураг хвана ръката му и го дръпна назад. - Не си струва. Нека направим, каквото Лейджа предложи и да запазим крехкия мир. 
Задун кимна и отпусна ръка.
- Предатели!- изсъска Чазунджаяр и им обърна гръб, тръгвайки на север.
Тенгу се изхрачи и потърка носа си с ръкав.
- Тоя вонеше на зло!- прошепна тихо - По-добре,  че няма да е с нас.

Вятърът виеше в прохода запращайки снега в лицата им. Делфин бе първият пролетен месец и краят на зимата, но тук тя все още се вихреше с пълна сила. Вървяха бавно и внимателно по заледения път едва виждайки пред себе си. Конете ги бяха зарязали още преди седмица. Тук не им вършеха работа. Но и пеш бе трудно. Башанските планини се простираха  от Залива на Видрата до Артамаг,  в сравнение с която,  това тук бяха хълмчета. Безопасният път бе също толкова опасен. Никой не би тръгнал да ги търси тук,  дори най-върлият им враг не би ги последвал.
- Според картата сме почти до Заслона на Бранд.- подвикна Кетил.- Внимавай за пещера,  Елемаг.
- Добре- отвърна без да се обръща водача.
Очите му забягаха по скалата,  покрай която се движеха. И маше остър поглед,  но  и това непомагаше във виелицата. Но освен сняг вятърът довя до носа му и друго.
- Дим!- извика Елемаг и побягна напред.
- Чакай! Може да са разбойници.- подвикна му Кетил.
- Кой го е грижа? - изсумтя Брук и последва брат си.
Спяха да тичат чак пред пещерата,  която на картата се наричаше Заслона на Бранд.
Димът наистина идваше отвътре,  където гореше неголям огън. В Заслоните винаги имаше запаси от вода и храна за закъсали пътници. Или разбойници.
Тримата влязоха бавно,  готови да извадят оръжията,  ако се наложи.  Топлината ги накара да се отпуснат и да решат, че ще останат, докато премине бурята.
- Ние сме мирни пътници - каза с тих глас Елемаг. - Търсим подслон.
Хората до огъня се спогледаха сякаш заловени на местопрестъпление.
- Това би рекъл всеки. - каза хладно Химир. Хората застанали на входа бяха всичко друго,  но не и мирни пътници.  Носеха ризници под кафтаните,  и   шлемове със забрало.  Имаха дълги саби, лъкове с отровни стрели и ками скрити из дрехите.
- Може ли да седнем? - попита Брук и го направи преди да й отговорят.
Роксана я изгледа с възмущение. Това беше безочие. По правило първо трябваше да се представят и да поискат разрешение. И да се настанят,  ако им се позволи. Първите в Заслона имаха права на домакини.
- Сядайте. - обади се Каран. Нямаше да се излагат гонейки хората в бурята.
- Благодаря!- усмихна му се Кетил и свали раницата си.
Елемаг го последва. Рзтовари се и седна до Химир.
- Здрасти. Аз съм Елемаг от...Гетабар.- представи се весело.
Химир го погледна в очите и мрачното му лице светна.
- Аз съм Химир.
Останалите четирима се спогледаха.
- Как така се познавате?- запита ги Роксана.
- От сънищата. - отвърна Химир. - има още трима,  с които се събираме на сън в някаква долина. Говорим си и знаем,  че сме общо дванадесет плюс един.
- Знаем повече от вас. - добави Елемаг. Изпуфтя и додаде - Благодарение на Зенда,  разбира се. Тя знае всичко от-до. Нищо неможе да се скрие от нея.
- Какво ще рече дванадесет плюс един? - попита го Каран.
- Химир ти сериозно ли нищо не си им казал?
- Ха!- изсмя се Роксана -  Той дори, че е оператор скри и отказва да ни Пренесе.
- Аз го помолих. - усмихна се неловко Елемаг.
- Знаел си , че тук ще има хора?- изгледа го Брук. 
-По-скоро са оредили срещата. - каза сурово Роксана. - Химир настояваше да минем от тук.
 Елемаг и Химир се изправиха.
-  Какъв ви е проблема? - запита ги ядосан Елемаг - Че не сте се сетили преди нас? Или,  че не сме ви питали?!
Каран също се изправи. Отиде до стената в ляво и взе да стяга раницата си.
- Вместо да съскате,  вие двете,  по-добре се радвайте,  че ще стигнем бързо до целта.- Какво толкова се ядосваха двете? Станалото - станало. Приемаш и продължаваш.
-Прав си.  - Усмихна се Кетил на Каран и скочи на крака.- да се махаме от тук,  щом можем.
- Неможем да се движим с непознати просто така.- каза намръщена Роксана.
- Права е. - кимна Брук.
- О, не! - въздъхна Елемаг и Химир се разсмя.
- Кое му е смешното ? - ядоса се Роксана.
- Ще разбереш в Бал-Хуран.- отвърна Химир.- Сега ставайте и се пригответе. Ще ми е за пръв път,  затова негарантирам сто процента комфорт. Но ще се справя.
- Ти си Химир. Няма начин да е обратното. - тупна го по рамото Елемаг.

От едната страна на пътя зееше пропаст, чието дъно бе скрито от облаци,  а от другата заснежени върхове пронизваха синьото небе. Току що се бяха Пренесли пред мост,  над същата бездънна пропаст,  водещ към град над облаците. Слънцето обливаще със светлина стените и кулите и те сякаш светеха. Град сред върховете на Артамаг,  издигнат от бял като сняг мрамор,  най-често срещаният материал наоколо.
- Бал-Хуран!- обяви с усмивка Лик,  взирайки се влюбено в града. - Най-недостъпното място в Тариаш.
- Хубаво е. - кимна Тербел.
- Ще видим.- рече замислен Ерик. Значи тук най често можеха да се срещнат витеци и аури. Далече от повечето очи и уши. Тук се пазеше и Магниригур,  свещенния талисман на тарийците, който беше и оръжие с чудовищна сила. Това беше мястото където се срещаха две игри: на царете и на Стражите. Игри,  в които обикновенните хора бяха само пешки.
- Не бързай толкова,  Ерик,  все още сте със статут на витеци- каза тихо Лик.-  Това ви прави подчинени на Стражите.  След като мине кометата ще имате силата и правото. Но сега още не.
- Две седмици.- обади се Лаиш загледан в знамената по кулите. - Ще ни бъде изкарано през носовете предварително.
- Глупости. - изгледа го Лик. - Избий си от главата подобни мисли. Повечето нямат търпение да приключат и да се оттеглят в почивка. Това са 48 хиляди години денонощна работа. Няма миг почивка. Нито миг покой. Това е да си Страж.  Не веднъж сме оплитали конците разбира се.
- Вие така сте си почнали.- рече Тербел. - С гаф,  накарал полвината оцелели да ви обърнат гръб. Затова сте и толкова докачливи.
Лик въздъхна и кимна.
- Началници са Гурум, Савах и Афир. Вие също ще имате такива. Те ще приемат нареждания от Балите и ще ви ги предават на вас.
- А Балите на кого се подчиняват?- потита го Ерик.
- На никого. - отвърна Лик и се замисли. До сега не се беше сещал да пита на кого са подчинени осемте  Пазители на Багад и Еа.
- Всички са само стражи! - обяви Ерик. - Къде е Господарят на тия стражи? Ето,  там отсреща има пазачи. И те си имат господар. Царят на Хуран.  И аз ще разбера къде е господарят на стражите на реда. Анархията трябва да спре.- погледна подканващо останалите и тръгна напред.
Лаиш и Тербел го последваха.
- Анархия ли?- намръщи се озадачен Лик. От край време си бяха просто стражи на реда. Никога не беше чувал да е имало Господар. Какво значеше господар на тях? Очите му се разшириха като се сети за примера на Ерик. - Цар?- изпуфтя и тръгна след тримата по моста - Ерик,  чакай! - извика - Какво имаш предвид ?
 Тримата спряха и се извърнаха.
- Трябва водач. - сви рамене Ерик. - инъче дивотиите няма да спрат.
- И  ти ще намериш ?
 - Не! - каза Ерик. - Няма нужда да го търся.
- Ти как...- студена пот бе избила по челото на аура.- Друг знае ли?- попита със страх в гласа.
- Разбира се. - кимна Ерик. - Ние нямаме тайни по между си.
- Вие? Вие...- страха се смени с гняв- Вие!!!- вбесен тръгна напред по моста с големи крачки. Стражите край портата изведнъж изчезнаха.
- Какво толкова казах? - зачуди се Ерик.
- Нищо! - успокои го Тербел.
- Оказа се прав.- каза с усмивка Лаиш. - Само идеята, че знаем преди да са ни казали може да ги вбеси. А това за водача ме разби.
Ерик го изгледа и на лицето му лъсна фалшива усмивка.
- Да, нали? Водач! Кога стражите на реда са имали водач?- изсмя се насила и продължи напред по моста.