ГЛАВА ВТОРА
                                                        ГЕТАБАР

Обедното слънце пръскаше светлина над град от сив камък и полупразни улици. Един лъч се устреми към двама,  от малцината движещи се по пътищата.  Подобно на всички гегийци и те носеха черни кожени дрежи и въоръжени с дълги саби. Бяха приключили с тренировките за деня и бързаха да се приберат за обяд. Студеният вятър пречеше на слънцето да размрази ледените локви,  през които минаваха.
Завиха надясно и поеха през неголям площад с кръгло капище ,  отвод който се виждаше портата на тяхната къща. Нямаше жива душа и тишината беше странна. Обикновенно гарваните обичаха да кацат по стълбовете на капището и да се препичат. Но сега нямаше нито един.
- Чакай!- Каза тихо Елемаг и дръпна другия за ръкава.
Кетил го изгледа, а после погледна към капището без покрив. Голям лешояд се бе настанил,  на мястото на гарваните,  а от тях нямаше и следа.
- В името на Аур Агнир,  тоя лешояд ще умре от студ!- възкликна Кетил и тъмносините му очи се втренчиха в птицата. Тръгна право към капището.
Елемаг се почеса по тила и стиснал дръжката на сабята си тръгна след Кетил. Нещо в тоя лешояд със сиви пера и жълти очи не беше както трябва.
Птицата нададе писък,  който ги накара да извадят оръжията. Сивите крила се разтвориха и лешояда скочи на земята пред тях. Очите мустанаха черни като дупки ,  сива мъгла бликна от него  и след миг като вечност пред двамата вече нестоеше лешояд а навъсен мъж с избръсната до лъскаво глава и студени сиви очи.
Двамата отстъпиха назад. Пред тях стоеше най-прочутия из Тариаш Аешмад - Лаур.
- Не съм дошъл да се бием-  каза с леден глас -  Но пътят ми минава от тук и видях на полвин ден път някякви странни твари, маскирани и движещи се само нощем. Предполагам че идват насам. От вас искам да кажете на Тайран, че идват и тази нощ ще са тук.
- Защо?!- попита го навъсен Кетил. На Лаур как му бе хрумнало че ще му повярват и ще го послушат?
- Хм.- изсумтя аешмада.- Не ми вярвайте щом така ви е удобно. Ами ако съм прав?
Двамата се спогледаха.
- Какво би накарало някой Злобар да идва и да ни предупреждава? И защо неидеш право при цар Гирсин?- запита го Елемаг готов за атака. Нямаше значение,  че аешмада е Неуязвим и със столетия опит в боя. А беше и Оператор със енергиите на Багад. 
-Защото Гирсин няма нищо общо. Те идват за вас, а не за него. Необходимо ли е да нападнат града след като могат и да си отидат? 
- Я чакай!- изгледа го изненадан Елемаг- Да не ни казваш че Караконджулите,  които тая нощ ще са тук ги водиш ти?! 
- Да допуснем- кимна аешмада. - Това проблем ли е? Аз съм морут, не виждам смисъл в открития бой посред нощ.
- Ти си препорочен злобар осъден от Аурите да живее вечно заради престъпленията си.- обяви Кетил. 
Лаур се изсмя. За един кратък миг лицето му омекна във весела усмивка,  но бе толкова кратко че можеше,  и да им се е сторило. 
- Да,  а Витеците са преблагочестиви добряци оправдани да живеят вечно! Нищо незнаете още сукалчета такива!- навъси се зловещо аешмада.- пребирайте ги тия тенекии и бягайте от Гетабар веднага,  инъче след като караконджулите избият хората ще ви намеря и ще ви покажа разликата между аешмад и витек! - Лаур се изхрачи и добави спокойно- Пък ако лъжа какво губите? Срещнали сте аешмад,  който ви е излъгал. Често се случва. Направо е ежедневие!  
Елемаг кимна и пребра сабята. Кетил го изгледа очуден. Нима брат му вярваше на най-прочутия от аешмадите? 
- Добре- рече тихо Елемаг , но в тъмните му очи лумнаха пламъци - Ще те послушаме. Незнам коя е причината да си тук и да говориш с нас,  незнам защо неискаш тварите да нападнат града...незнам нищо,  но ще науча.
- Интересна заплаха.- отбеляза Лаур. Сива мъгла бликна от него и го обви. И след миг пред двамата отново бе лешояда. Птицата размаха крила и отлетя.
Кетил също пребра сабята си.
- Вярваш ли му?- запита загледан във вечният огън горящ в капището.
- Не- отвърна Елемаг- но нетрябваше ли вече да сме мъртви? 


В огнището танцуваха буйни пламъци,  и се разнасяше миризма на свинско със зеле. Край масата стоеше  брадат мъж с избръсната глава. Само от върха на главата се спускаше дълъг кичул коса. Пийваше ракия със кисели краставичси за мезе и наблюдаваше едрата жена ,  месеща тесто срещу него. 
От към коридора се чуха стъпки и при тях влезе момиче в светли кожени дрехи и руса коса сплетена на плитка. Тя ги огледа с любопитство и отиде при шкафа до прозореца. Извади си шише сок,  взе си чаша и седна на пейката до Тайран.
- Кога ще ядем?- попита спокойно загледана в тестото.
- След малко.- отвърна жената.
Външната врата се хлопна и от коридора долетяха гласове. Момичето се намръщи. Двамата диваци,  пишещи се нейни братя се бяха пребрали.
- Слагай масата.- рече й жената без да я поглежда.
- Тях ли чакахме?- запита възмутена Брук. Допи си сока и се изправи. Ако небеше гладна нямаше да се мръдне, но тя самата бързаше.
Жената остави тестото на страни и погледна момичето изпод вежди.
- А какво ще правиш ако ги нямаше?!- запита строго.
Брук сви рамене докато нареждаше вилици и кърпички. Тайран получи втора вилица и я погледна смутен.
В кухнята влязоха Елемаг и Кетил, бяха се преоблекли и измили,  готови за обяд. Без да чака покана Елемаг се зае да сипва яхния за всички, а Кетил се настани царски на пейката срещу Тайран.
- Мързел- изсъска му Брук.
Кетил се прозя и Елемаг се изсмя. Брат му никога не бе помагал за масата. Винаги просто сядаше и с лениво изражение чакаше някой да му сложи.
- Като поклонник на Аур Тейхар Лъва си.- каза с укор Брук.
- Невиждаш ли, че съм зает?- възмути се,  че го безпокоят Кетил. 
- Да си държиш главата- рече Елемаг и остави чиния с димящо зеле пред него.
- Къде е месото?
-В тенджерата.
- Достатъчно! - сряза ги Тайран. Държанието на двамата му подсказа,  че се е случило нещо. 
Двамата изведнъж станаха много сериозни. Усмивката на Елемаг изчезна, а лицето на Кетил се зачерви и в очите му проблеснаха мълнии.
- Нека първо да ядем, а ?- обади се Брук и седна до Кетил.  Взе си парче хляб и се захвана със зелето. 
- Ще се задавиш - предупреди я Елемаг като седна срещу нея. Очите му се преместиха на Тайран. - До капището на Агнир срещнахме Лаур! - обяви през зъби.
Настъпи тишина. Тежка тишина,  в която шепота на пламъците в огнището звучаха като рев на пожар.
- И сте живи!- възкликна Брук. Побиха я тръпки при представата как аешмада се изправя пред братята й,  а от лицето му лъха смърт. 
Тайран се навъси. Какво можеше да иска аешмада? Каква работа имаше в Гетабар?
- Предаде съобщение до теб,  татко.- каза тихо Кетил. - Води караконджули насам. Но целта сме ние и ако се махнем тая нощ града няма да бъде нападнат.
- Това е тъпо!- възкликна Брук. - Като незнаете да лъжете не го правете!- изгледа ги накриво и продължи с обяда си. Да ги спипа аешмад и да останат живи беше невъзможно. А караконджулите бяха просто легенди. Те бяха армията на мрака,  с която воювали витеци в древни времена. Виж,  ако бяха зомбита щеше да се хване. 
- Не е тъпо.- едрата жена седна до Елемаг и погледна Тайран в очите.- Мисля,  че е време! 
-  И Гуралд да ми извие вратъ после. - потръпна пребледнял Тайран.
Тримата се спогледаха. Какво общо имаше баща им с витека Гуралд? По принцип родителите им нямаха тайни от тях. Или така си мислеха. Очите им огледаха хората, които наричаха свои родители. Изглеждаха напрегнати и смутени. Сякаш появата на Лаур бе много важна за тях.  Но вместо да се зарадват че не ги е убил,  родителите им изглеждаха смутени и малко...уплашени.
- Имаме ли избор? Кое е по-добре? Лаур да превърне Гетабар в пепел или Гуралд да ти извие вратъ?! Второто е много по-малко вероятно от първото.
Елемаг ги изгледа с присвити очи. Кетил си даваше вид че немисли,  а Брук че е по-заинтересована от яденето, но небеше така. За пореден път двамата оставяха разпита на него.
- Какво става тук?- попита той-  Какво общо има с вас Лаур,  а вие с Гуралд?  Защо не сте ни казали,  че ги познавате? 
Тайран огледа внимателно тримата един по един. Беше дал клетва да мълчи дори с цената на живота си. Да наруши клетва бе по-лошо и от смърт.
- За съжаление немога да ти отговоря! - каза хладно. Щом искате да разберете какво общо имам с Лаур и Гуралд идете,  и питайте самият Гуралд. Дал съм клетва пред Огъня в храма на Агнир в Сринагар да мълча и нищо на тоя свят неможе да ме накара да я наруша. Дори аешмад,  с коварство! Лаур добре знае,  че откритото нападение е безмислено. Целта му е да научи онова,  което знам. 
- Те идват заради нас. - отбеляза Елемаг.
- И се предполага,  че преди да ви пусна ще издам всичко нарушавайки клетвата си. Защото трябва да ви обясня защо тия твари идват за вас и защо трябва са се спасявате веднага! Проклетия морут залага на това,  че барсилците първо действат,  а после мислят.- Тайран посочи паяжините в ъглите до тавана. - Лично почистих навсякъде след закуска! Към девет започнаха да се появяват като от нищото. Лаур е коварен морут и мръсен аешмад. Към десет всички врабчета и гарги изчезнаха някъде. А после из целия квартал кучетата почнаха да лаят на вълк! И идвате вие и казвате,  че сте говорили с Лаур! - Тайран се изправи гневно навъсен - Отивам при Гирсин! А вие се пригответе и изчезвайте от тук по най-бързия начин. Отговорите на въпросите ви са в Гурум!
- В когооо????- изгледа го стаписан Елемаг
Тайран излезе от кухнята с бързи крачки. За него разговора бе приключен.
- Мамо?- Елемаг погледна въпросително жената, която досега ги бе слушала с мрачно лице.
- Няма да стане!- сряза го тя. Скочи от мястото си и добави със леден глас - Хората тук се нуждаят от помощ,  така че ще си говорим после.
- Сериозно ли ще трябва да напуснем дома си?- запита Брук и се огледа. 
- Дом- изсумтя едрата жена и присви очи. - Добре де! За разлика от Тайран клетви не съм давала и изобщо не ме бърка кой ще се ядоса и кой не. Така че ви обещавам да поговорим...след като стигнете Бал-Хуран.
Обърна им гръб и излезе бързо след Тайран.
Тримата се спогледаха озадачени.
- Майтапите се!- възкликна възмутена Брук. - Това е някаква шега!
- Ако искаш остани да провериш. - предложи й Кетил и се изправи,  следван от Елемаг. 
- С нас ли си?- запита Елемаг
- Като в сънищата! - кимна Брук и се изправи свирепо навъсена. Страховит гняв я бе обзел заради това, че трябва да се оттегли, да избяга.
- Но Гурум дали ще е в Бал-Хуран?- запита ги Кетил. Дали баща им не беше объркал името в бързината? Наистина ли беше казал "Гурум"?
- Явно се е объркал- сви рамене Елемаг. Достатъчен им беше витека Гуралд. Аур Гурум бе нещо като водач на Аурите и самата мисъл да го безпокоят ги караше да потръпват.- Гуралд е за предпочитане,  така че да яхваме конете и да отиваме в Хуран. Не е далече, отатък Барсилия. Само на около месец път.
-И за какво ще са ни коне? - изгледа го Кетил.  Хуран беше планинска страна, а градът до който трябваше да стигнат бе сред най-високите върхове.
- Нека стигнем до там първо. Няма да минем през южна Барсилия. - каза тихо Елемаг - Ако наистина ще ни гони нещо,  то е близко до ума , че ще изберем най-късия път. Затова ще минем през Сринагар и  покрай границата с Махамор.
Кетил хвърли бегъл поглед на паяжините и кимна сериозно.
- Идеален път. Дано цар Янтар си е в къщи!
Брук само се изсмя и последва двамата навън.