ГЛАВА ПЪРВА
                                                               ЛАТАН


Слънцето обливаше с топли лъчи кулите и покривите на големият пристанищет град,  разположен в югозападната част на Лардонския полуостров . Столица на страна със същото име,  Латан бе град на търговци и контрабандисти, пирати и обикновенни измамници. Сякаш всички пороци си бяха оредили среща тук.
Слънцето насочи лъчите си към складовете,  близо до пристанището,  където гларуси  и кучета се бореха за боклуците струпани покрай сградите,  а лениви котки се преструваха, че щъкащите навсякъде плъхове не съществуват. Хамали и търговци се движеха наоколо всеки забързан по своите дела. 
От един голям склад излязоха две момчета,  следвани от нисък навъсен мъж с мазна брада. Единият имаше почти бяла коса до раменете и очи сини като небето, а другият беше тъмнорус и зеленоок. Странни птици сред червенокосите лардонци от  Латан. 
- Е?- изгледа ги мъжа с мазната брада - приключихме. Сега парите!
 От склада излязоха още петима. Момчетата огледаха мърлявите хамали,  които бяха наели да пренесат стоката от кораба на баща им до тук. Изглеждаха така,  сякаш всеки момент ще им се нахвърлят.
- Добре- усмихна се лукаво русокосия Ерик.
- Пък може и да ви набием и да спестим някой и друг артан- добави Лаиш. Гледаха го толкова лошо,  че не се стърпя. Кисията с парите беше в него. Баща им непосмя да я даде на Ерик,  след като разбра за плановете му да си ги задържи и изхарчи за себе си.
Лаиш  изкара бавно кисията от джоба на туниката си и я развърза,  гледайки  мазнобрадия в очите. Изкара дванадесет артана и ги сложи в дланта му. После демонстративно я пребра под възмутения поглед на хамалина.
- Дванадесет? И аз ли получавам два?
- Извини ме!- ухили се Лаиш,  пресегна се и пребра двата.- Ти само навикваше хората и несвърши нищо.
- Каакво....?!
- Да си вървим Ерик.
Лаиш обърна гръб на хамалите и си тръгна. Ерик се почеса по тила и сви рамене.
- Ами прав е!- обяви той и побърза да настигне брат си.
Застигна го на улицата покрай пристанището. Не можеше да повярва, че брат му може да свие такъв номер. Обикновенно беше справедлив и честен. 
Двамата продължиха заедно към къщи през шумните улици на града. Ерик се улови, че мисли за златото пребрано от Лаиш. Понечи да отвори темата,  но като видя строгото му лице се отказа. Парите щяха да бъдат връчени лично на Ластир и той нямаше да ги види повече. 
Странен звук привлече вниманието им и те спяра насред  улицата по която вървяха. Беше пуста и тиха. А на покривите бяха накацали черни като самият мрак гарвани. Такива птици липсваха в Латан. До сега гарвани бяха виждали само в книгите. А сега бяха тук. И ги гледаха студено от околните покриви. 
- Какво правят тия тук?- прошепна Ерик.
- Да се махаме.- каза тихо Лаиш обзет от чуството,  че гарваните го зяпат. 
Като вятър се понесоха напред по пътя си през улиците,  ловко разминавайки се с хората и каруците. Без да се оглеждат и без да спират.
Връхлетяха през портата в двора и едва когато тя се затръшна зад тях спряха запъхтени. Облегнаха се на нея и облекчени се спогледаха, а после огледаха двора и триетажната къща. За щастие тук нямаше гарвани. Само две седемгодишни хлапета,  които ги гледаха озадачени. Това бяха по-малките им братя, близнаците Малкам и Малгон.
- Играли сте на гоненица без нас?- обиден възкликна единият.
- Сега ще ви кажем на майка,  че сте бягали из улиците.- добави другия.
Ерик ги изгледа ядосан наужким.
- Аз мога и още да побягам.
- Ела да ни хванеш тогава, дядо Ерик- изплези му се Малкам и хукна следван от  Малгон.
- Спасявайте се келешчета- извика отзаде им Ерик и ги последва.
Лаиш се изсмя и се запъти съм къщи. Ерик се държеше като дете покрай двамата. Влезе и се огледа. В едно от креслата до прозореца бе седнал с книга в ръка  брат му Тербел. Тримата минаваха също за близнаци, въпреки че за разлика от малките си братя небяха като две капки вода.
Лаиш седна в креслото срещу Тербел и той спря да чете.
- Бързо приключихте.- отбеляза.
-Да не повярваш.- въздъхна Лаиш.
Тербел присви очи. Веднага усети, че нещо не е наред.
- Как мина разстоварването?
- Без бой.
Тербел се изсмя. След случката отпреди месец,  покрай товара от друг кораб,  Лаиш ходеше невъоръжен и с придружител навсякъде из града.
-Добре. А друго?- сините като небето очи на Тербел срещнаха зелените на Лаиш и той разбра,  че има нещо много лошо. 
- На връщане видяхме поне десет гарвана.- прошепна Лаиш. Гарваните бяха Очите на Шаптам и Ердук,  шпиони на мрака. Нищо,  че гарвана беше птица и на Аур Мантир. 
- Гарвани? Да не си се объркал? Толкова на юг няма гарвани Лаиш.
- И Ерик ги видя.
- Не му личи- Тербел хвърли бегъл поглед към прозореца,  отвъд който гоненицата беше прераснала в бой на всеки срещу всеки. Забеляза едно червенокосо момиче да носи три лъка и стрели. Един за нея и другите за близнаците. Брат им определи за мишена дървото до високия зид и се захвана да ги учи да стрелят. 
- Защо ги учи да стрелят тогава?- Лаиш се изправи и се протегна.- Да се пресъединим ли към веселбата?
Тербел му кимна и го последва навън напълно забравил за книгата си. 

На двора Ерик се бе заел да научи близнаците и сестра си Алина да стрелят с лък. Тербел и Лаиш отначало ги гледаха с интерес, но скоро се отегчиха и се захванаха с тренировки по ръкопашен бой. Това привлече вниманието на Алина и тя заряза лъка. Загледана в тях започна да копира движенията им  със завидна точност. Ерик я изгледа и сви рамене. Изборът си беше неин как ще се бие.
- Загуби си ученика- изсмя се Лаиш доволен от прeдпочетанията й.- Лъка е за деца и страхливци.
- Тихо,  да не те чуе някой лардонец- изшътка му Ерик и се разсмя.
Портата се хлопна и тренировките секнаха на мига. Шестимата скриха лъковете и стрелите и насядаха в кръг,  давайки си вид , че си разказват вицове. Нямаше да могат да обеснят защо тренират ако някой ги видеше. Латан беше в мир със съседните страни и обучението на деца в бойни изкуства беше ненужно.
По пътеката към тях се зададоха майка им и голямата им сестра. Двете носеха яркосини рокли,  а косите им бяха прибрани със шноли.
- Какво криете? - попита ги направо Елдера. Смеха им беше толкова изкуствен,  че не би заблудил и хон.
-Нищо.- сви рамене Ерик. И проследи с очи  Лира,  която измъкна единия от скритите в чимшира лъкове.
- Благодаря!- изгледа предателката Малгон нацупен.
- Какво правите тук?- гласът на Елдера ги шибна като дрянова сопа.- За какво ви е този лък?!- очите й се разшириха като забеляза изпотъпканите цветя.
Шестимата бавно се изправиха свели погледи към земята.
- Ще бием гарвани.- отговори Малкам.
- Гарвани! Тук няма гарвани!
- Има.- обади се тихо Лаиш.
- И  ти ли почна да лъжеш?- попита го разочарована Елдера,  но все пак огледа небето и покривите на околните къщи.- Марш вътре и да не сте посмели да излезете! - каза им тихо със леден глас. .
Шестимата побързаха да изчезнат от погледа й,  преди да се е сетила за някое истинско наказание. 

-Гарвани.- изпуфтя Тербел и огледа останалите петима. Бяха насядали в кръг на килима в стаята му и пазейки тишина мислеха за гарвани и лъкове.  Територията на Латан бе полупустинна и твърде на юг. Имаше лешояди,  но не и гарвани. 
- Трябва да кажем на татко, като се пребере.- рече Алина. - Може би  просто са решили да се загнездят и тук,  но ако беше така защо получихме такова тъпо наказание?- обикновенно Елдера ги пращаше да помагат на прислугата. Сега само им забрани да излизат. 
Тербел погледна към слънцето,  залязващо отвъд прозореца и въздъхна. Денят почти бе отминал.
- Какво?- попита го Ерик и се напрегна. Брат му изведнъж бе станал мрачен и замислен. Едва ли трите часа в стаята му въздействаха. Извърна се и се намръщи. На перваза стоеше гарван и ги наблюдаваше. Побиха го тръпки щом срещна погледа на птицата. Някой,  или нещо,  гледаше през очите й. Небеше обикновен гарван. 
- Едно е сигурно!- заяви Ерик- Това не е гарван пратен от Аур Мантир!
Алина се изправи и отиде до прозореца. Черната като мрак птица изграчи. Момичето се навъси. Втренчи се в очите  на гарвана със гневен поглед и усети че нещо се мъчи да прочете мислите й. Алина се отпусна и позволи на любопиткото да навлезе в съзнанието й. Зад нея братята й се изправиха с тревога в очите. Лъхна ги мъртвешки студ откъм прозореца.
- Чуй ме - прошепна Алина и си представи как се пресяга и хваща тъмна сянка за шията. - Остави ни на мира инъче ще те намеря,  някой ден и няма да те убия веднага!
 Гарвана изграчи и побърза да отлети.
Тя се извърна и се усмихна неловко.
- Какви ги вършиш!- намръщи се Тербел.- Това може да ти изпепели главата!
- Няма- успокои го тя.- Не само вие сънувате странни сънища.
Тримата се спогледаха. Откъде Алина знаеше за сънищата им? Когато обсъждаха сънуваното миналата нощ тя вече бе заминала на училище.
- Не разбирам- сви рамене Ерик.- Как си успяла да ни подслушаш? Дори да си Шактивира още си на 14-ет и нямаш силите на Багад.
- Незнам- отвърна Алина. Сънищата ги пращаше Аурината Лун. Но сънуваното едва ли имаше нещо общо с нея.- Снощи на сън видях странно момче, което ми показа странен знак изсечен на голяма скала. Каза че е негов,  но и мой. После някаква сянка ни завлече на тъмно и празно място, сякаш бяхме в Па-Кала. Мъртвешки очи се втренчиха н нас и глас от всякъде изброи странни имена. Търсеше някои си Дзирай и Фион,  Гирсив, Неасив и Зедар. Събудих се и вън бе още тъмно. Затова се замислих за тези имена и пак заспах. Тогава ги видях. Видях всички!
- Аритхин те е разпитвала?- възкликва Малгон 
- Чела си нещо преди сън. - сви рамене Лаиш.
Ерик се навъси. Нямаше как да е чела някъде тези имена.
- Гарвани,  сънища...Трябва да говорим с татко.- каза замислен. Предполагаше че Ластир ще има отговорите на въпросите им.- Трябва вече да се е пребрал. Ние тримата ще говорим с него а вие стойте тук.- Ерик свали камата от колана си и я подаде на Алина.
Тя я взе без колебание и огледа острието. Миришеше на отрова.
Близнаците се огледаха за нещо,  което да им послужи за защита. Аритхин беше господарката на Па-Кала,  Хаоса,  и да я сънуваш беше по-лошо и от следящи те гарвани. А четирима да я сънуват в една и съща нощ си беше за притеснение.
Тримата излязоха от стаята и побързаха към стълбището. Слязоха на първият етаж и се услушаха. От кухнята идеха гласове, но нещо в тоновете им подсказа да поемат с безшумни стъпки, за да небъдат чути. Завиха по коридора водещ право в кухнята и се прилепиха към стената.
От помещениет идеше гласът на Ластир и още един, непознат,  женски глас. Долепен до стената Тербел,  който водеше,  надникна вътре и пребледня от ужас. Край масата  Ластир стоеше на колене пред  белокоса жена в черна роба до петите. В ръката си държеше окървавен меч.
- Е,  Принц Ластир от Лардон,  няма да се разберем така с теб!- обяви тя с леден безчуствен глас - Пак те питам: кои са синовете ти!?- изсумтя и добави- Ластир,  направи си услуга,  няма смисъл да продължавам да проливам невинна кръв заради упоритостта ти. Не ми губи времето.
- Убий ме!- процеди през зъби Ластир- Но Аур Лик ми е свидетел,  няма да предам гласуваното ми доверие. 
- Разбирам. Значи да продължавам! Това си е загуба на време. Но щом се налага....
Тербел сведе глава и погледна пребледнелите Ерик и Лаиш.
Тримата безшумно тръгнаха обратно. Досега небяха виждали подобна жена.  А това което направи...Но нямаха в себе си оръжия. 
В стаята на Тербел Алина и близнаците се бяха екипирали сякаш вече знаеха какво ще им се каже.
- Татко върна ли се?- попита ги Алина.
-За винаги!- отвърна през зъби Ерик. огледа се и добави- Трябва да се измъкнем бързо от тук. Долу в кухнята има Аешмад! 
- И май търси нас.- добави Лаиш.- Отивам да приготвя пътни дрехи. Немърдайте от тук.
- И къде ще отидем?- попита го Тербел. - Оная нарече Ластир принц на Лардон,  но му отнесе главата,  сякаш беше Витек. Ако е истина че е принц тях можем да оставим в  Бар-Басан. Но ние тримата трябва да отидем в Хуран и да питаме Гуралд някои работи!
- Толкова далече?- изгледа го Ерик.- Това е почти месец бърза езда,  без да спираме никъде. Но това е малкият проблем. Мен повече ме интересува как ще се измъкнем когато долу има Аешмад.
Лаиш изсумтя и излезе бързо от стаята.
- Неразбрах нищо.- отбеляза Алина - освен,  че ни е нападнал Аешмад. Аешмадите са антиподи и противници на Витеците. Ние какво общо имаме?
- Затова искам да отидем в Хуран.- отвърна Тербел. - Сънища, гарвани, Злобари...нещо не е наред и искам да знам какво. 
Настъпи мълчание. Тербел се замисли за събитията през деня, а Ерик за Аешмада, който можеше всеки момент да ги намери.
Лаиш се върна облечен в тъмни кожени дрехи. На колана му висеше стоманен камшик. Любимото му оръжие. На гърба си ме метнал неголяма раница. В ръце носеше раници и дрехи за братята си плюс два двуръчни еднометрови меча.
Ерик и Тербел побързаха да го отърват от тежестите и се преоблякоха бързо. Мечовете метнаха на гръб ,  до раниците.
- А сега остава да се измъкнем- отбеляза Ерик,  като огледа петимата. 
Отиде при прозореца и го отвори.
- На третият етаж сме.- напомни му Малкам.
- Чаршафите едва ли ще трябват вече.
Направиха въже от чаршафи и дрехи и госпуснаха през прозореца,  като вързаха горния край за единия крак на леглото. Спогледаха се и Ерик тръгна пръв. След него надолу се спусна Тербел. Следваха близнаците и накрая Алина. 
Лаиш се огледа и забеляза каквото търсеше до свещника на бюрото. Запали трите свещи и поднесе пламъка им към завесите. Те пламнаха почти веднага. Той остави свещника легнал на леглото и също се спусна по въжето при другите.
- Готови ли сме? - запита тихо Ерик.
Останалите кимнаха. Голямото дърво,  което по обяд бяха целили със стрели,  сега им помогна да се прехвърлят през зида в съседния двор. Голямото куче,  което ги посрещна само ги подуши и завъртя опашка. Къщата беше на техен приятел и кучето ги познаваше отлично. 
Излязоха на улицата и побягнаха към най-близката градска порта. Трябваше преди залез да са стигнали до имението в покрайнините на Латан. Този път невнимаваха за хората и каруците по пътя си. Първите бяха изблъсквани от Ерик и Лаиш,  а вторите прескачани със шеметни скокове,  събиращи погледите на околните. Повече едва ли щяха да се върнат тук. Затова защо да се крият? Нека латанците ги запомнеха като вихренобързите бегачи. Така и Аешмада щеше да ги проследи,  да ги намери,  някъде където е безлюдно и нямаше друг да пострада. 
Напуснаха града продължавайки бяга си без да се обръщат. Там беше  едно весело минало,  но отговорите и приключенията бяха напред.


 






-