Непоискано добро е два пъти зло, но ако обстоятелствата го налагат и тройно да е то е за добро. 
 Животът е училище и крачейки напред ние учим, всяка дума която чуваме е важна, всички хора, дори непознати, са  учители, независимо, че сме ги срещнали само веднъж.
 Докато сме живи и сме на земята сме като деца, да пораснем значи  да умрем.
 Няма скрито и покрито, дори в тоалетната не сме сами, камо ли в нета.
  И на другият край на света да сме небива да забравяме от къде сме тръгнали, и  да не срамим кръвта,  от която произлизаме и костите на дедите си лежащи в земята ни, и да ги прославяме с разум и мъдрост,  с себеотрицание и великодушие, със смелост и справедливост, с чест и Благородство. 
 Да, в днешно време това нищо незначи, нали? Но се надявам все още да е останала капка Истинска Кръв, или вече няма никой, ни един. 
 И ако съм сам за какво се трепах, за какво се унижавах? 
 Духът спи, приспан на сила, и кой ще го събуди, и кога?
 След войната пак война.
 Любовта и умразата са близнаци, трудно е да ги разпознаеш сред маските по лицата на хората. Затова в къщи бъди себе си, та когато се наложи да се маскираш пред роднини те да се сетят веднага.
 Истината е дъщеря на времето, дори да я премълчиш Някой там горе прави така, че да се разбере.
 Когато ти се преиска да скочиш по-добре клекни , да не си удариш главата в тавана, боли. Принизи се за всеки случай и остави другите да преценят колко струваш.
 Да те смятат за грозен не е лошо, всъшност е плюс, и който е такъв знае какво имам предвид ( или да изброявам случки, на които съм ставал неволен свидетел???). 
 Хората с недъзи,  или просто грозни, са очите и ушите на Господ, те са везните на неотменната спаведливост и вашите мисли спрямо тях определят вашата съдба  ( и ничия друга, ако някой спомене деца значи той е по-лош! някой който не е роден още няма нищо общо, защото не е Честно).
  Да станеш или да те направят не е като да се родиш.
  Колкото повече удари получаваш толкова по-силен ставаш, и толкова по-безчуствен разбира се.

 Познай себе си за да си в мир с другите.

п.п. звучи като някаква византийщина:), но кой знае, може би има някаква истина.