8.  РЕШЕНИЯ
   Ерик остави камерата на четиримата бивакуващи,  за вслучай че решат да прегледат записа и се пренесе в Еаритай.  Без съгласието им неможеше да предприеме нищо, а онова сиво чудо вече ...

                                             7.  ТАЙНАТА   НА   НОЩА
Стълбището се виеше надолу, осветявано от мъждиви факли, и го отведе до коридор, свършващ пред огромна зала.  Срещу вратата  се издигаше статуя висока до тавана, а пред ...

                                          6.  ПРОЯСНЕНИЕ
  Седнали на една една от масите  в крайбрежния хан,  стопанисван от витека Сурумир, на когото идеята да е кръчмар се бе харесала, Ерик и Ардиш закусваха мекици с айрян и преглеждах...

                                         5.  СТЪПКИ   НАПРЕД
Слънцето обливаше с топли лъчи земя, която до преди три лета бе била северна страна на сняг и студ. Сега обаче се падаше на юг от екватора и то на място  даряващо вечна пролет. ...

                                               4. МЪТИЛКА
 След като бе освободен от мисловната хватка на балришара Ин-Ао се пренесе право  в една от залите за спорт в Таокан, крепостта-град на Тултек, която строителите бяха издигнали по ...

                                          3.  ПОДОЗРЕНИЯ
  Кабинета на кмета на Еаритай беше неголяма стая, а самият кмет изтегнат в стола си зяпаше тавана с блуждаещ поглед. Бледожълтата му коса бе подстригана съвсем късо, а чистите му д...

                                          2. СЪБУЖДАНЕ
 Слънцето пръскаше златни лъчи над земята погали нежно тримата витеци  застанали насред леха в градината. Заедно вече бяха насели лук и сега бе ред на чесъна. Нямаше нищо по-хубаво от...

                                     1.   ЗАД   ИДИЛИЯТА
  Вирнал крака на бюрото Ерик разсеяно разглеждаше зелена  папка, представляваща миналогодишния баланс, за да направи разчет за тази година. Пресегна се за чашата си и отпи  от ябъл...

                                                   ПРОЛОГ : 
Загледан в огъня, пламтящ в камината, отпи от бирата си и въздъхна облягайки се назад в мекото кресло. Вечната игра продължаваше, нямаше начало, нито край.  Вечното противопоста...

                                               
Мартин стоеше на чина опрял глава на дланта на ръката си, потънал в безгранично отегчение, докато се опитваше да незаспи, слушайки учителката разказваща някакви безмислици за някакви геоложк...

                                                     12. КРАЙ  И  НАЧАЛО 
 Витеците изчакаха тергаланите да се възстановят напълно и вдигнаха празник в тяхна чест, който продължи цял месец, толкова трая и опиянението им от победата над Па...

                                                    11.  Утро
Размърда очи без да ги отваря и останови, че това е единственото, което не го болеше и можеше да мръдне. Цялото му тяло тръпнеше от болка и тежеше като камък. До ушите му дости...